Черният орден
- Автор: Ролинс Джеймс
- Серия: sigma force #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милева Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Черният орден». Краткое содержание книги:
Шепа нацистки учени продължават работата върху таен проект дълбоко в земните недра.
В Дания някой се домогва до семейната библия на бащата на еволюцията Дарвин с цената на убийство.
В Южна Африка неочаквано се появява кръвожаден митичен звяр.
Агенти на Сигма Форс се изправят срещу жесток и безскрупулен враг, за да разкрият най-озадачаващата научна загадка, заключена в поредица от руни — тайната за произхода на живота.
Древен мит… Съвременна наука… Нова господарска раса…
— Но не само монасите и селото са били засегнати — каза той. — Всички тук — също. Всички вие сте болни, също като мен. Не бързата неврологична дегенерация, засегнала монасите, а по-бавното физическо отпадане, от което страдам аз.
Анна присви очи. Гледаше го и явно премисляше колко може да му каже. И накрая кимна.
— Тук бяхме частично предпазени. Отведохме навън огромната част от радиацията.
Пейнтър си спомни призрачните светлини, танцували по планинските върхове. За да защитят себе си, германците бяха облъчили околността, включително и манастира. Но това не се беше оказало достатъчно.
Анна срещна погледа му, без да трепне. Не мислеше да се извинява за нищо.
— Сега всички ни грози една и съща смъртна присъда.
Пейнтър обмисли вариантите си за избор. Такива на практика липсваха. Макар помежду им да нямаше и капка доверие, се бяха оказали в една лодка, така че като нищо можеха и да се сближат. Разтърси ръката й, за да скрепи договора.
Сигма и нацистите заедно.
Второ
7.
Черна мамба
Камиси Тейлър стоеше пред бюрото на главния надзирател и изпънал рамене, чакаше началник Джералд Келог да дочете предварителния му доклад за трагедията от предишния ден.
Единственият звук идваше от вентилатора на тавана — въртеше се бавно и току проскърцваше.
Камиси беше облякъл униформа назаем и панталоните му бяха дълги, а ризата — възтясна. Но пък беше сух. След като бе прекарал цял ден и цяла нощ в хладкия вир, потънал до раменете в калната вода и със схванати до болка ръце да стиска пушката в готовност, топлите дрехи и твърдата земя под краката му бяха истинска благословия.
Същото важеше и за дневната светлина. В отрязъка небе, който се виждаше през прозореца зад бюрото на шефа, зората рисуваше в сумрачно розово с дебела четка. Светът се възраждаше от сенките.
А той беше оцелял. Беше жив.
Но тепърва щеше да свиква с тази мисъл.
Крясъците на укуфа в главата му не стихваха.
Началник Келог почеса разсеяно бухналите си кестеняви мустаци, забил поглед в доклада. Утринното слънце се отразяваше в голото му теме и то лъщеше в мазно розово. Накрая Келог вдигна очи и погледна Камиси над малките очила, кацнали на върха на носа му.
— И това е докладът, който според теб трябва да заведа в архива, така ли, Тейлър? — Началник Келог прокара пръст по един ред върху жълтия лист. — „Неизвестен едър хищник.“ Само това ли можеш да кажеш за животното, убило и завлякло нанякъде доктор Феърфилд?
— Сър, не видях добре животното. Беше голямо и с бяла козина. Както упоменавам в доклада.
— Навярно лъвица — каза Келог.
— Не, сър… не беше лъв.
— Откъде си сигурен? Нали току-що каза, че не си го видял?
— Да, сър… Имах предвид, че… онова, което видях, не приличаше на нито един от познатите ни хищници.
— Тогава какво е било?
Камиси не каза нищо. Не беше толкова глупав, че да спомене за укуфа. Под ярките лъчи на начеващия ден приказките за чудовища биха предизвикали единствено присмех. „Гледай го тоя суеверен селяк!“
— Значи някакво същество е нападнало и отвлякло доктор Феърфилд, същество, което не си видял достатъчно ясно, за да го идентифицираш…
Камиси бавно кимна.
— … и въпреки това си хукнал да се скриеш във вира? — Джералд Келог смачка доклада на топка. — Какво според теб говори това за работата ни тук? Един от собствените ни надзиратели оставя шейсетгодишна жена на произвола на съдбата, а самият той тича да се скрие. Подвил опашка, без дори да знае какво ги е нападнало.
— Сър. Не е честно…
— Честно ли? — Началникът повиши глас, толкова, че да го чуят и във външната стая, където беше свикан по спешност целият персонал. — А честно ли ти се струва, че сега аз трябва да се обадя на близките на доктор Феърфилд и да им кажа, че майка им или баба им, или каквато там им се пада, е била нападната и изядена, докато един от моите подчинени — от моите въоръжени подчинени — е тичал да се скрие?
— Нищо не можех да направя.
— Освен да спасиш собствената си… кожа.
На Камиси не убягна съзнателно пропуснатата дума.
Да спасиш собствената си черна кожа.
Джералд Келог беше назначил Камиси неохотно. Семейството на началника имаше връзки със старото африканерско правителство и благодарение на тях той се беше издигнал в службата. И досега членуваше в клуб „Олдави“, където белият цвят на кожата беше задължително условие за членство и където дори след края на апартейда бе съсредоточена значителна част от икономическата мощ на страната. Бяха прокарани закони, преодолени бяха бариери в правителствения сектор, създадени бяха профсъюзи, но бизнесът в Южна Африка почти не се беше променил. Семейство Де Беерс все още притежаваше диамантените си мини. А семейство Вааленберг все още притежаваше кажи-речи всичко останало.