Черният орден

Беше говорила без спиране още откакто двамата пристигнаха на летището. Грей беше предупредил Монк по телефона и той им беше уредил частна кола, която да ги откара до чакащия самолет, който вече презареждаше с гориво. Логан, от своя страна, се погрижи за дипломатическата и визова страна на въпроса.

Въпреки всичко Грей се отпусна чак когато самолетът се отлепи от пистата.

— Раната й?

Монк сви рамене и се тръшна на едно съседно кресло.

— Одраскване по-скоро. Добре де, дълбоко и гадно одраскване. Няколко дена ще я боли много. Но с антисептика, течната превръзка и доброто бинтоване след два дни ще е кукуряк. Готова да преджоби още някого.

Монк потупа джоба на сакото си да провери дали портфейлът му още е там.

— Сви ти го вместо „здрасти“ — каза Грей. Скри една уморена усмивка. Грете Неал му беше обяснила същото вчера. Боже, наистина ли беше минал само един ден?

Докато Монк се грижеше за Фиона, Грей се беше обадил да докладва на Логан. Временно изпълняващият длъжността директор никак не се зарадва на приключенията му след търга… търг, на който Грей изобщо не трябваше да присъства. Но… стореното — сторено. За щастие дискът със снимките на участниците в търга, включително на двойката блондини, беше у него. Прати данните на Логан заедно с факс копия на бележките си и на определени страници от библията. Изпрати дори рисунката си на татуировката с форма на детелинов лист, която беше видял върху ръката на русия мъж. Който пък беше член на незнаен отряд убийци-блондини.

Логан и Кат щяха да подхванат работата от Вашингтон с надеждата да установят кой се крие зад всичко това. Логан вече беше направил запитване до копенхагенските власти. Оттам казали, че в парка не е имало жертви. Явно трупът на убиеца, когото Грей и Фиона бяха очистили с помощта на Грозното патенце, междувременно беше изчезнал. Така че, официално поне, последиците от бягството им от парка се изчерпваха с незначителни ожулвания и натъртвания сред посетителите. Никой не беше пострадал сериозно… освен Грозното патенце.

Монк проверяваше в джоба на дънките си.

— Пръстенът още ли е там? — подкачи го Грей.

— Не виждам защо трябваше и него да краде.

Трябваше да й го признае това на Фиона. Бързи пръсти имаше.

— Е, ще ми кажеш ли каква е тази работа с кадифената кутийка? — попита Грей и затвори библията.

— Исках да те изненадам…

— Монк, не знаех, че изпитваш такива чувства към мен.

— О, я млъкни. Имах предвид, че щях да ти кажа, когато аз реша, а не… не защото госпожица фокусничката ей там го измъкна от шапката си.

Грей се облегна и скръсти ръце на гърдите си.

— Значи ще й направиш предложение. Не знам… Госпожа Кат Кокалис. Звучи ужасно.

— И аз така си помислих. Купих го проклетото нещо преди два месеца, но така и не намерих сгоден момент.

— По-вероятно е да не си намерил достатъчно кураж.

— Е, може и това да е.

Грей се протегна и го потупа по коляното.

— Тя те обича, Монк. Спри да се притесняваш.