Оливия Джаулс и развинтеното въображение

Тя се обърна. Професор Уиджет се взираше в издутите червени плувки.

— Снимах от ханша си — тромаво обясни тя.

— Очевидно. Той има ли си име, или просто е с код? — попита Уиджет.

— Уинстън.

— А! Уинстън.

— Няма ли да минем към следващата?

— Не. Значи всички тези са кандидат-актьорите около басейна на Ферамо? Какво правят там? Обслужват ли го?

— Не знам.

— Така е. — Той въздъхна, сякаш се отегчаваше, и я изгледа с наклонена глава. — Така е, рядко знаем. Но какво мислиш? Какво надушваш? — Погледна я, отвори широко очи и за секунда стана страшен. — Какво ти нашепва интуицията?

— Мисля, че ги вербуваше. Мисля, че иска да ги използва за нещо.

— Те знаеха ли това? Знаеха ли за какво ще ги използва?

Тя се замисли за момент.

— Не.

— А ти?

— Мисля, че е свързано с Холивуд. — Погледна отново издутите плувки. — Ферамо мрази Холивуд, а те всички се навъртат там. Няма ли да минем на следващата снимка?

— Много добре. Щом трябва, трябва. Следващата, Дод. О, Боже, какво е това?

На Оливия й се дощя да заудря глава в бюрото пред нея. Какво си беше мислила? Следващата снимка беше близък план на черен гумен водолазен костюм с ципове от двете страни. От гумата надничаше бронзов плосък твърд като камък корем.

— Божичко, объркала съм ги — смотолеви Оливия, като се взираше в близкия план на чатала на Мортън Си.

— Не бих казал, миличка — промърмори Уиджет.

— Опитайте следващата.

Техникът тежко въздъхна и мина на следващата снимка. Отново беше Мортън Си, този път в гръб, а съблеченият до кръста костюм разкриваше безупречния му торс. Мортън Си гледаше през рамо, с което странно напомняше за снимка на хубавец от петдесетте години.

— Крайно съблазнителен — отбеляза Уиджет.

— Не е съблазнителен — ядоса се тя и замига сърдито от унижение. — Това е човекът, за когото ви казах, че ме заплаши с пистолет. Той е мръсник.

Устните на Уиджет се изкривиха развеселено.

— Мръсник? Значи мислим, че той работи за мосю Ферамо? Като какъв? Сводник? Момче за всичко?

— Ами Ферамо явно го е взел сравнително неотдавна да плува под вода с кандидат-актьорите. Честно казано, стори ми се, че той играеше с всички срещу всички. Беше първа дружка на компанията в бара и на корабчето. Просто използваше всички.

Уиджет се наклони напред, вдигна злобно вежди и попита:

— Ти изчука ли го?

— Не — изсъска Оливия и бясна се втренчи в екрана. Истински неприятното беше, че Мортън Си бе крайно привлекателен. Имаше онова опасно съсредоточено изражение, което още първия път привлече вниманието й в Хондурас.

— Жалко. Младеж с интересна външност.

— Той е повърхностен, предател и гадняр. С нищо не е по-добър от проститутка.

В дъното на залата някой се изкашля. Професор Уиджет започна внимателно да изучава ноктите си, докато от една от компютърните кабини изникна фигура, доста позната фигура с непознати дрехи: елегантен тъмен костюм, вратовръзка и риза с разкопчана яка. Късо подстриганата коса вече не беше изрусена. Уиджет се огледа.

— Тя каза: „С нищо не е по-добър от проститутка.“