Вратата на друидите

— Не става дума за това — поиска да обясни Зарутер, но Франке просто продължи да говори, без да му обърне внимание.

Варщайн постепенно разбираше, че слуша една добре подготвена реч специално за този случай.

— Не мислете, че разрушаваме страната. Просто строим един тунел под планината и това е всичко. Железопътната връзка ще бъде благодат за Швейцария. Половината автомобили, които сега пъхтят през прохода и тровят въздуха с изгорели газове, ще…

— Престанете да говорите глупости и не се дръжте с мен като с глупак! Не съм такъв. Така, както и вие не сте. Франке примига от изненада — бе очаквал всичко друго от Зарутер, но не и това.

— Моля?

— Дразня се, когато се държат с мен като дете, защото не съм такъв! — продължи ядосано Зарутер. — Знам много добре каква е ползата от тази железопътна линия, доктор Франке. Хората са строили пътища и тунели през всички времена и това не е пречело на планините. Някой ден вашите пътища и мостове ще изчезнат, но планината ще бъде винаги тук.

— Но щом като не е заради това, тогава какво…

— Тук съм, за да ви предупредя.

— За какво?

— За гнева на планината — отвърна най-сериозно Зарутер. — Докоснахте неща, които спят от векове, и те се събудиха.

— А, да, разбирам — каза подигравателно Франке. — Имате предвид нещо като духа на планината, познах ли? Той се гневи, защото рушим дома му и сега ще слезе и ще ни унищожи.

— Вие сте глупак — каза спокойно Зарутер и посочи към Варщайн — Той ви предупреди, нали? Каза ви какво се случи, но вие не пожелахте да го изслушате.

Варщайн видимо се стресна, а Франке за секунда го изгледа по начин, който показваше, че темата далеч не е изчерпана.

— Ако пак искате да ми повтаряте цялата тази глупост…

— Не е глупост — прекъсна го старецът. — И много добре го знаете.

— Измишльотини! — но гласът му звучеше доста неубедително.

— Знаете, че всяка дума е истина, винаги сте го знаел.

— Стига вече! — избухна гневно Франке. — Опитах се да говоря спокойно с вас. Можех да наредя да ви арестуват още миналата година, но не исках… заради вас и… заради него — и той посочи към Варщайн. — Но започвам да се питам дали не направих грешка. Какво, по дяволите, искате? Заплашвате ли ме?

Варщайн следеше кавгата с все по-голямо объркване. И си задаваше същия въпрос като Франке — защо всъщност бе дошъл Зарутер. Но това далеч не беше всичко.

— Какво искаше да каже с това — че знаете, че съм прав? — попита Варщайн.

— Млъкнете, Варщайн! С вас ще говорим по-късно! А на вас ви давам още точно една минута, за да ми обясните какво искате от мен!

— Нищо повече от това да правите онова, което отдавна вече знаете. Вие отговаряте за всичко тук. Всички тези мъже, които работят за вас, са ви поверили здравето си. Искате ли наистина да рискувате живота им?

— За какво изобщо ми говорите?

— За това, което е скрито в планината. Събудихте го и с всеки изминал ден то става все по-силно. Нещо ще се случи, не знам какво, но усещам голяма опасност. Трябва да си идете. Напуснете това място или много хора ще загинат.