Сребърен куршум [bg]

Прехвърляйки се от едното на другото дело и от една на друга папка, намерих доклада за ареста на Уимс и бързо го прегледах, без да спирам, докато очите ми не намериха първото споменаване на означението 4-алфа–1.

Тод Столуорт, шерифът, когото пръв бяха повикали да провери сигнала за стрелба в щатския парк Малибу Крийк, носеше това означение след името си. Той бе шофирал патрулката, по която бе стрелял Уимс, и накрая пак той официално го бе арестувал и го бе откарал в затвора.

Разбрах, че 4-алфа–1 не се отнася до конкретен шериф, а до конкретна патрулна зона или отговорност. Участък Малибу обхващаше огромните свободни зони в западната част на окръга, плажовете, планината и селищата Таузънд Оукс и Калабасас. Реших, че това е четвърти участък, а алфа е специфично означение за патрулна част — конкретна кола. Изглежда, нямаше друго обяснение защо шерифи, които са работили в различни смени, имат еднакви означения в различни доклади за арести.

Адреналинът придойде във вените ми и кръвта ми потече по-бързо. Всичко си идваше на мястото. Само за един миг разбрах какво е замислял Винсънт. Вече нямах нужда от лаптопа или бележниците му. Нямах нужда от неговия детектив. Знаех точно каква е защитната стратегия.

Поне така си мислех.

Извадих мобилния си телефон и се обадих на Сиско. Прескочих любезностите.

— Сиско, аз съм. Познаваш ли някой шериф?

— Хм, неколцина. Защо?

— Някой от тях да работи в участъка в Малибу?

— Знам един, който работеше там. Сега е в Линуд. В Малибу му беше много скучно.

— Можеш ли да му се обадиш сега?

— Сега ли? Ами, сигурно. Какво има?

— Интересува ме какво значи патрулното означение четири-алфа-едно. Ще го попиташ ли?

— Не би трябвало да е проблем. Ще ти звънна след малко. Не, почакай малко да ти дам Лорна. Иска да разговаря с теб.

Изчаках, докато й предаваше телефона. На заден фон се чуваше телевизор. Бях нарушил сцена на домашно блаженство.

— Мики, още ли си в кантората?

— Да.

— Осем и половина е. Мисля, че вече трябва да се прибираш.

— И аз така мисля. Ще почакам да ми се обади Сиско — той ми прави една проверка — и после мисля да отскоча до „Дан Тана“ за пържола със спагети.

Тя знаеше, че ходя в това заведение, когато имам да празнувам нещо. Обикновено добра присъда.

— Нали яде пържола за закуска.

— Две ще направят деня ми прекрасен.

— Добре ли мина вечерта?

— Адски добре.

— Сам ли ще ходиш?

Каза го със съчувствие, като че ли сега, когато беше със Сиско, започваше да ме съжалява, самичък в големия лош свят.

— Крейг или Кристиан ще ми правят компания.

Крейг и Кристиан бяха портиери в „Дан Тана“. Грижеха се за мен независимо дали отивах сам.

— До утре, Лорна.

— Добре, Мики. Приятно прекарване.

— Вече е приятно.