Сребърен куршум [bg]

Изпъшках.

— Но имам думата по въпроса за това кой работи като мой детектив. Ако ви държа разделени, може би ще успея да ви запазя живи.

— Не смей да ми говориш така, Мики!

— Би ли предала на Сиско, че ми трябва адресът на ликвидатора?

— Ще му предам. До утре.

— Надявам се. Да си сложиш каска.

Затворих и Сиско влезе в кабинета. В едната си ръка носеше самозалепващо се листче, а в другата — пистолет в кожен кобур. Заобиколи бюрото, остави листчето пред мен, издърпа едно от чекмеджетата и пусна пистолета в него.

— Какво правиш? — попитах. — Не можеш да ми дадеш пистолет.

— Той е напълно законен, регистриран е на мое име.

— Чудесно, обаче не можеш да ми го дадеш. Това е неза…

— Не ти го давам. Просто го оставям тук, защото работният ми ден свърши. Утре сутрин ще си го взема, става ли?

— Няма значение. Мисля, че вие двамата преигравате.

— По-добре, отколкото да подценяваме опасността. До утре.

— Благодаря. Ще пратиш ли Патрик при мен, преди да си тръгнеш?

— Дадено. И между другото, винаги я карам да носи каска.

Погледнах го и кимнах.

— Браво, Сиско.

Той излезе и скоро се появи Хенсън.

— Патрик, Сиско е разговарял с ликвидатора на Винсънт и един от дългите ти сърфове още бил при него. Можеш да отидеш и да си го прибереш. Само му кажи, че го взимаш от мое име. И ми се обади, ако има някакъв проблем.

— О, много ви благодаря!

— Няма нищо! Имам една още по-добра новина. За делото ти.

— Какво е станало?

Предадох му телефонния разговор, който току-що бях провел с Дуайт Поузи. Докато му обяснявах, че няма да лежи в затвора, ако остане чист, видях, че в очите му припламва светлинка. Сякаш от плещите му падна някакъв товар. Отново можеше да гледа с вяра бъдещето.

— Трябва да се обадя на мама — каза Патрик. — Страшно ще се зарадва.

— Надявам се, че и ти се радваш.

— Радвам се, разбира се!

— Както го виждам аз, ти ми дължиш две хиляди за услугите. Това прави около две и половина седмици шофиране. Ако искаш, можеш да останеш, докато ми изплатиш дълга си. После може да поговорим и да видим как стоят нещата.

— Звучи ми добре. Работата ми харесва.

— Добре, Патрик, значи се уговорихме.

Той се усмихна широко и се обърна да си тръгне.

— Още нещо, Патрик.

Младежът се завъртя към мен.

— Сутринта те видях да спиш в колата си в гаража.

— Съжалявам. Ще си намеря друго място.

И заби поглед в пода.

— Не, аз съжалявам. Забравих, че когато първия път разговаряхме по телефона, ти ми каза, че живееш в колата си и спиш на спасителски пункт. Просто не знам дали е безопасно да спиш в същия гараж, в който преди три дни е бил убит човек.

— Ще си намеря друго място.

— Е, ако искаш, мога да ти дам аванс. Това ще ти помогне ли да си вземеш стая в мотел или нещо подобно?