Законът на Устър
- Автор: Вудхауз Пэлем Грэнвилл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Савина Манолова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Законът на Устър». Краткое содержание книги:
Това е поредната среща на българските читатели с Удхаус и неговите герои след „Стрихнин в супата“, „Замъкът Бландингс“, „Маймунска работа“ и „Неподражаемият Джийвс“.
— Бърти, имаш ли нещо против да се скрия тук, докато стане време за първия влак? — изпелтечи той. — Под леглото ще ми е удобно и няма да ти преча.
— Какво е станало?
— Или още по-добре да прибегнем към чаршафа с възлите. Точно това ми трябва.
Минометното изсумтяване на леля Далия подсказа, че не е в гостоприемно разположение на духа.
— Разкарай се оттук, Джин-Ботъл такъв — остро изрече тя. — Съвещаваме се. Бърти, ако желанията на старата ти леля значат нещо за теб, ще стъпчеш този човек с крак и ще го размажеш в пода.
Вдигнах ръка.
— Чакай! Искам да разбера какво става. Гъси, спри да се боричкаш с чаршафите и ми обясни. Споуд ли те преследва пак? Защото, ако е така…
— Не Споуд, а сър Уоткин.
Леля Далия отново изсумтя, като че ли бисираше по настояване на публиката.
— Бърти…
Вдигнах втора ръка.
— Секунда, прародителко. Как така сър Уоткин? Защо сър Уоткин? Защо, по дяволите, те е погнал?
— Прочел тефтерчето.
— Какво?
— Да.
— Бърти, аз съм само една слаба жена…
Вдигнах трета ръка. Не ми беше до лели.
— Продължавай, Гъси — скован от мъка, изрекох аз. Той си свали очилата и ги избърса с трепереща носна кърпичка. Очебийно изживяваше терзанията на ада.
— Когато излязох оттук, отидох право в стаята му. Вратата бе открехната и аз се вмъкнах. А вътре открих, че в крайна сметка не е в банята. Седеше по бельо на леглото и четеше тефтерчето. Вдигна поглед и очите ни се срещнаха. Не можеш да си представиш какъв шок изживях.
— Мога. Веднъж и аз преживях същото с преподобния Обри Ъпджон.
— Настъпи дълга пауза, натежала от многосмислие. После той избълбука и се изправи с разкривено лице. Хвърли се към мен. Аз хукнах. Той подире ми. Гони ме по петите надолу по стълбите, но когато стигнахме коридора, поспря да вземе ловджийския си камшик и това ми спечели преднина, която…
— Бърти — прекъсна го леля Далия, — аз съм само една слаба жена, но ако не настъпиш това неназоваемо насекомо и не изхвърлиш останките му, ще трябва да се заема сама с мръсната работа. Толкова жизненоважни въпроси висят на косъм… Още не сме измислили план за действие… Всяка секунда е ценна… а той ни се натриса на главата да ни споделя историята на своя излишен живот. Джин-Ботъл, ти, гадно оцъклено парче рокфор, ще се разкараш ли, или не?
Когато прародителката се ядоса, тя става изключително убедителна и кара хората да й подвиват опашка. Очевидци твърдят, че по време на ловните си подвизи е успявала да наложи мнението си през девет изорани ниви и няколко горички в десета.
Последната дума (не) изхвръкна от устата й като мощен снаряд, улучи Гъси между очите и го накара да си удари главата в тавана. Когато отново стъпи на terra firma15, тонът му беше извинителен и примирителен.
— Да, госпожо Травърс. Тръгвам, госпожо Травърс. Щом завържа чаршафите, госпожо Травърс. Бърти, ще хванете ли с Джийвс този край…
— Искаш да те спуснат през прозореца с чаршафа?
— Да, госпожо Травърс. След това мога да взема колата на Бърти и да отпраша за Лондон.
— Много е високо.
— А, не е чак толкова високо, госпожо Травърс.
— Ще си счупиш врата.
— Не мисля така, госпожо Травърс.
— Ще го счупиш — заинати се леля Далия. — Хайде, Бърти — продължи тя с неподправен ентусиазъм, — побързай. Спусни го с чаршафа. Какво чакаш?
Обърнах се към Джийвс.
— Готов ли си, Джийвс?
— Да, сър. — Изкашля се тихо. — А не може ли господин Финк-Нотъл, щом ще кара колата ви до Лондон, да вземе и куфара и да го остави в апартамента?
Зяпнах. Леля Далия също. Втренчих се в него. Леля Далия също. После очите ни се срещнаха и прочетох в нейните същото почтително преклонение и страхопочитание, което знаех, че се чете и в моите.
Бях поразен. Допреди секунда бях обзет от тъпа безнадеждност, уверен, че нищо на света не може да ме измъкне от кашата. Вече чувах погребалния звън. И изведнъж това!
Когато леля Далия говореше за Наполеон, спомена, че е бил ненадминат в моменти на криза, но аз бях готов да се обзаложа, че дори той не би надминал това върховно постижение. За кой ли път Джийвс улучи десятката и достойно спечели правото на избор между пура и орехче.
— Да, Джийвс — едва изрекох аз, — прав си. Може да го занесе, нали?
— Да, сър.
— Гъси, нали нямаш нищо против да отнесеш куфара ми? Щом вземаш колата, ще трябва да пътувам с влака. Тръгвам утре. А никак не е приятно да се влачиш с багаж по гарите.
— Разбира се.
— Ще те спуснем с чаршафа и ще хвърлим куфара след теб. Готово ли е всичко, Джийвс?
15
Твърда земя (лат.). — Б.пр.