Писмо в бутилка
- Автор: Спаркс Николас
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Писмо в бутилка». Краткое содержание книги:
”
За Гарет това послание е единственият начин да даде израз на неугасващата си любов към жената, която е изгубил. Тереза, чиято вяра в романтичното е разбита от бившия й съпруг, е заинтригувана: „Кои са Гарет и Катрин? Каква е тяхната история? Наистина ли любовта им е била толкова силна?” Провокирана от тази мистерия и необяснимо привлечена от загадъчния непознат, Тереза се впуска в търсене, което ще я отведе до малък крайбрежен град. Събрани от случайността или нещо по-могъщо от нея, животът на Тереза и на Гарет ще се докоснат с определена цел в един разказ, в който отекват най-съкровените ни надежди да намерим онзи единствен човек и истинската любов.
— Тереза, не очаквам от теб да чувстваш същото. Просто исках да знаеш моите чувства. — Той замълча, припомняйки съня си. — През последните две седмици се случиха доста неща… — И млъкна.
Тя понечи да каже нещо, но Гарет пак поклати глава. След малко продължи:
— И не съм сигурен, че съм наясно с всичко, но поне знам какво чувствам към теб. — Пръстът на ръката му нежно погалваше бузата и устните ѝ. — Обичам те, Тереза.
— И аз те обичам — отвърна тя нежно, стараейки се думите ѝ да прозвучат искрено.
Двамата останаха още известно време прегърнати, после влязоха вътре и се любиха, разменяйки си шепнешком нежности до зори. Този път обаче, когато Тереза си легна, Гарет спа непробудно, а Тереза бодърства и си мислеше за чудото, което ги беше срещнало.
Следващия ден също мина чудесно. Гарет и Тереза се възползваха от всяка възможност, за да се хванат за ръце или да си откраднат по някоя целувка, когато Кевин не ги гледаше.
И този ден практикуваха подводно плуване, и когато уроците приключиха, Гарет им връчи временните разрешителни на борда на яхтата.
— Сега можеш да се гмуркаш, когато и където пожелаеш — обърна се той към Кевин, който държеше документа така, сякаш беше златен. — Остава само да ми изпратиш обратно този формуляр и след няколко седмици ще получиш официалното разрешително за практикуване на подводен спорт. Но пак ти напомням — никак не е безопасно да се гмуркаш сам. Винаги влизай с още някого.
Тъй като това беше последният им ден в Уилмингтън, Тереза плати стаята в мотела и тримата отидоха в къщата на Гарет. Кевин пожела да прекара няколкото часа на плажа и Тереза и Гарет седнаха на пясъка почти до водата. Гарет и Кевин поиграха малко на фризби, и когато следобедът почти превали, Тереза влезе в кухнята да приготви нещо за ядене.
Тримата хапнаха набързо на задната веранда — хамбургери на скара — и Гарет ги закара на летището. След като Тереза и Кевин се качиха в самолета, Гарет остана да го изчака, докато излети. Когато го изгуби от поглед, се запъти към пикапа си. След като се прибра, най-напред погледна часовника, за да пресметне колко време остава, докато ѝ се обади по телефона тази вечер.
В самолета Тереза и Кевин прелистваха списания. На половината път от полета Кевин ненадейно се обърна към майка си и я попита:
— Мамо, ти харесваш ли Гарет?
— Да, харесвам го. Но по-важното е ти дали го харесваш.
— Според мен той е върховен. За възрастен, имам предвид.
Тереза се усмихна.
— Май вие двамата си допаднахте. Доволен ли си, че бяхме там?
Той кимна.
— Да, доволен съм. — Прелисти още една-две страници и пак обърна лице към нея. — Мамо, мога ли да те попитам нещо?
— Всичко.
— Ще се омъжиш ли за Гарет.
— Не знам. Защо?
— А искаш ли?
Тя не отговори веднага.
— Не съм сигурна. Знам само, че все още не искам да се омъжвам за него. Трябва да се опознаем още малко.
— Но може да поискаш да се омъжиш за него по-нататък.
— Може.
Кевин въздъхна облекчен.
— Радвам се. Стори ми се, че си щастлива с него.
— Нима забелязваш такива неща?
— Мамо, та аз съм на дванайсет години. Знам повече, отколкото си мислиш.
Тя го погали по ръката.
— Добре, а как ще реагираш, ако ти кажа, че наистина искам да се омъжа за него час по-скоро?
Той замълча и след малко отговори:
— Предполагам, че ще се зачудя къде точно ще живеем.
За нищо на света Тереза нямаше да измисли по-добър отговор. Къде наистина?
11
Четири дни след като Тереза си замина от Уилмингтън, Гарет пак сънува, но този път в съня му се яви Катерин. Двамата с нея бяха на една поляна, граничеща със стръмна скала, която гледаше към океана. Те вървяха, хванати ръка за ръка, говореха си и по едно време Гарет каза нещо, което я разсмя. Изведнъж тя го пусна, затича се и през рамо му извика да я догони. Той се спусна да я настигне, заливайки се от смях, и изпита същото чувство като в деня на сватбата им.
Докато я гледаше как тича, пак си каза колко е красива. Нейната развяваща се коса улавяше светлината на високото жълто слънце, стройните ѝ крака се движеха ритмично и леко. Усмивката ѝ, въпреки че тичаше, също беше естествена и спокойна, сякаш стоеше на едно място.
— Хайде, Гарет, хвани ме! — подкани го пак тя.
Звънкият ѝ смях, който последва, проехтя във въздуха като музика.
Докато бавно я настигаше, видя, че тя тича право към скалата и като че ли във възбудата и радостта си не съзнаваше накъде отива.
Но това е глупаво, помисли си той, тя не може да не го съзнава.
Гарет ѝ извика да спре, тя обаче затича още по-бързо. Приближаваше ръба на скалата.
Изпълнен с неописуем ужас, установи, че е все още много далече от нея, за да успее да я хване.