Писмо в бутилка
- Автор: Спаркс Николас
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Писмо в бутилка». Краткое содержание книги:
”
За Гарет това послание е единственият начин да даде израз на неугасващата си любов към жената, която е изгубил. Тереза, чиято вяра в романтичното е разбита от бившия й съпруг, е заинтригувана: „Кои са Гарет и Катрин? Каква е тяхната история? Наистина ли любовта им е била толкова силна?” Провокирана от тази мистерия и необяснимо привлечена от загадъчния непознат, Тереза се впуска в търсене, което ще я отведе до малък крайбрежен град. Събрани от случайността или нещо по-могъщо от нея, животът на Тереза и на Гарет ще се докоснат с определена цел в един разказ, в който отекват най-съкровените ни надежди да намерим онзи единствен човек и истинската любов.
Скъпи мой,
Измина една година, откакто седнах с баща ти в кухнята ти. Сега е късна нощ и макар че думите ми идват трудно, не мога да потисна чувството, че е време да отговоря най-сетне на въпроса ти.
Разбира се, че ти прощавам. Прощавам ти не само сега. Простих ти още, когато прочетох, писмото ти. Нямах друг избор в сърцето си. Достатъчно мъчително беше, че веднъж те напуснах, втори път нямаше да е възможно. Обичах те твърде много, за да те пусна да си идеш отново. Колкото и дълбоко да скърбя за това, което можеше да бъде, благодарна съм ти, че дойде в живота ми, макар и за кратко време. Отначало си мислех, че съдбата ни е събрала, за да ти помогна да преживееш, скръбта. Сега обаче, година по-късно, разбирам, че е точно обратното.
По ирония на съдбата аз изпаднах, в същото положение, в каквото беше ти, когато те срещнах, за първи път. Докато ти пиша, се преборвам с призрака на човека, когото обичах и загубих. Сега разбирам по-добре трудностите, през които си минал, и съзнавам колко болезнено ти е било да продължаваш напред. Понякога скръбта ме смазва и макар да знам, че ние никога вече няма да се видим, част от мен иска да те задържи завинаги. На мен ще ми е лесно да го сторя, защото, ако обикна другиго, спомените за теб ще се заличат донякъде. Но тук е парадоксът; въпреки че ми липсваш много, благодарение на теб аз не се страхувам от бъдещето. Защото ти успя да се влюбиш в мен и ми вдъхна надежда, скъпи мой. Ти ме научи, че е възможно човек да продължи да живее, независимо, колко огромна е скръбта му. Ти по свой начин ме накара да повярвам, че истинската любов не бива да се отрича.
Точно в този момент не съм сигурна, че съм готова, но това е моят избор. Не се обвинявай, благодарение на теб се надявам, че ще дойде ден, когато тъгата ми ще бъде заменена с нещо красиво. Благодарение на теб имам сили да продължа напред. Не знам дали мъртвите се връщат на този сеят и витаят наоколо невидими, за онези, които ги обичат, но ако е така, знам, че ти винаги ще бъдеш до мен. Когато слушам океана ще знам, че това е твоят шепот, когато студен ветрец погали бузата ми, ще знам, че твоят дух е минал покрай мен. Ти не си си отишъл завинаги. Независимо, кой друг ще се появи в живота ми. Ти стоиш до бог заедно с душата ми и ми помагаш да крача към бъдеще, което не съм в състояние да предвидя.
Това писмо не е прощално, то е благодарствено. Благодаря ти, че дойде в живота ми и ме дари с радост. Благодаря ти, че ме обичаше и получаваше в отговор и моята любов, благодаря ти за спомените, които ще запазя завинаги. Но преди всичко ти благодаря, задето ми показа, че ще дойде ден, когато най-накрая ще мога да те пусна да си отидеш.
Обичам те.
След като прочете писмото за последен път, Тереза го нави и го запечата в бутилката. Завъртя бутилката няколко пъти, с мисълта, че затваря пълния кръг на своето пътуване. После, чувствайки, че не може повече да чака, тя хвърли бутилката възможно най-навътре в океана.
Тъкмо тогава се надигна силен вятър и мъглата започна да се вдига. Тереза постоя известно време, загледана безмълвно в бутилката, която започна да се носи по вълните към открито море. И макар да знаеше, че не е възможно, си представи, че океанът никога няма да я изхвърли на някой бряг. Искаше и се да пътува вечно към далечни места, които тя самата никога няма да види.
Когато след няколко минути бутилката изчезна от погледа ѝ, тя се обърна и тръгна обратно към колата си. Вървейки смълчана под дъжда, Тереза леко се усмихна. Не знаеше нито кога, нито къде, нито дали някога щеше да бъде намерена, но това нямаше значение за нея. Дълбоко в себе си беше сигурна, че Гарет ще получи писмото ѝ.