Аз, вещицата
- Автор: Харкнесс Дебора
- Серия: Аз, вещицата #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Аз, вещицата». Краткое содержание книги:
Матю поклати глава, но не спираше да се усмихва и аз се успокоих.
— Благодаря — каза само. — Отдавна никой не ми бе приготвял храна.
— За нищо. С виното беше най-трудно.
Очите му светнаха.
— Като стана въпрос за вино — започна той, изправи се и си сгъна салфетката, — донесох нещо, което да изпием след вечеря.
Помоли ме да донеса две чаши от кухнята. Когато се върнах, на масата имаше старинна, малко крива бутилка с избелял бежов етикет, чийто надпис се състоеше от една дума, виждаше се и емблема. Матю внимателно навиваше тирбушона в корковата тапа, която беше почерняла и се ронеше от старост.
Ноздрите му се разшириха, когато извади тапата, и той заприлича на котка, скрила на сигурно място хванато канарче. Виното в бутилката беше гъсто като сироп и хвърляше златисти отблясъци под светлините на свещите.
— Помириши го — нареди ми и ми подаде една от чашите — и ми кажи какво мислиш.
Поех аромата и затаих дъх.
— Мирише на карамел и горски плодове — отвърнах, докато се чудех как нещо толкова жълто може да мирише на нещо толкова червено.
Матю ме наблюдаваше внимателно, заинтригуван от реакцията ми.
— Опитай го — предложи той.
Сладките аромати на виното избухнаха в устата ми. Усетих по езика си вкуса на кайсии и ванилия, които останаха и дълго след като преглътнах. Беше истинска магия.
— Какво е това? — попитах накрая, след като вкусът на виното поизветря.
— Правено е от грозде, брано много, много отдавна, в горещо и слънчево лято. Селяните се страхували, че ще завали и дъждът ще унищожи реколтата им. Но хубавото време се задържало и те прибрали гроздето точно преди да се захлади.
— И ти можеш да усетиш вкуса на слънцето — казах аз и си спечелих още една красива усмивка.
— По време на беритбата над лозята прелетяла комета. Астрономите я виждали през телескопите си месеци наред, а през октомври била толкова ярка, че дори е можело да се чете под светлината й. Работниците видели в нея знак, че гроздето е благословено.
— Да не е било през 1896 година? Халеевата комета?
Матю поклати глава.
— Не, през 1811. — Взрях се удивена в почти 200-годишното вино в чашата ми и се уплаших, че може да се изпари пред очите ми. — Холеевата комета се появява през 1759 и 1835. — Произнасяше името й с „о“ вместо с „а“.
— Откъде го взе? — В магазина за вино до гарата нямаше такива вина.
— Купих го от Антоан-Мари веднага щом ми каза, че ще се превърне в колекционерска рядкост — обясни той, развеселен.
Обърнах бутилката и погледнах етикета. Шато Икем. Дори аз бях чувала за него.
— И го пазиш от тогава? — удивих се аз.
Пил е горещ шоколад в Париж през 1615 и е получил разрешение за строеж от Хенри VIII през 1536 — разбира се, че е купувал вино през 1811. И носеше на шията си древния амулет, кожената лентичка се виждаше изпод яката му.
— Матю — започнах бавно, като го наблюдавах за ранни признаци на гняв. — На колко си години?
Стисна устни, но погледът му остана ведър.
— По-стар съм, отколкото изглеждам.
— Знам това — отвърнах, неспособна да овладея нетърпението си.
— И защо възрастта ми е толкова важна?
— Аз съм историк. Когато някой ми казва, че си спомня кога е донесен шоколадът във Франция и че е видял комета през 1811, ми е трудно да не се заинтригувам и от другите събития, които може би е преживял. Бил си роден през 1536 година — видях къщата, която си построил. Познавал ли си Макиавели? Преживял ли си Черната чума? Учил ли си в Парижкия университет, когато Абелар е преподавал в него?
Той мълчеше. Косъмчетата на тила ми започнаха да се изправят.
— Пилигримският ти медальон ми подсказва, че си ходил до Светите земи. На кръстоносен поход ли си бил? Видял ли си Халеевата комета над Нормандия през 1066 година?
Пак нищо.
— Бил ли си на коронацията на Карл Велики? Оцелял ли си при падането на Картаген? Помогнал ли си да държат Атила далеч от Рим?
Матю вдигна десния си показалец.
— Кое падане на Картаген?
— Ти ми кажи!
— Проклет да си, Хамиш Осборн — промърмори той и стисна покривката на масата.
За втори път през последните два дни Матю водеше вътрешна борба какво да каже. Загледа се в свещта и прокара бавно пръста си през пламъка. По кожата му се появиха големи червени мехури, а после изчезнаха за миг и тя отново стана гладка и бледа. Не показа никакъв признак, че изпитва болка.