Под купола 1 част

Ръсти изсумтя.

— Ще трябва да оставя момичетата с Марта. — В гласа ѝ се долавяха смущение и тревога; съзнаваше, че силите ѝ не стигат, за да бъде навсякъде, но въпреки това не спираше да се терзае. — Ще я посветя в проблема на Джани.

— Добре. — Той знаеше, че ако ѝ кажеше да остане вкъщи, тя щеше да го послуша… с което само щеше да я накара да се тревожи още повече, тъкмо когато тревогите ѝ бяха започнали да поутихват. Освен това, ако на шосе 119 наистина се струпаше голяма тълпа, присъствието ѝ щеше да е необходимо.

— Благодаря ти — каза му Линда. — Благодаря ти за разбирането.

— Само не забравяй да изпратиш и кучето при Марта заедно с момичетата — напомни ѝ той. — Нали помниш какво каза доктор Хаскел.

Тази сутрин доктор Рон Хаскел — Шамана — се бе проявил в изненадващо позитивна светлина за семейство Евърет. И не само тази сутрин, а още от началото на кризата. Ръсти не го очакваше, но го оценяваше. Защото добре виждаше от подпухналите му очи и провисналата уста, че лекарят плащаше сериозна цена за проявените усилия. Хаскел беше твърде възрастен за подобни сътресения; напоследък предимно дремеше във фоайето на третия етаж. Но като се изключат Джини Томлинсън и Туич, сега само Ръсти и Хаскел държаха фронта. За техен лош късмет обаче Куполът се бе появил в една прекрасна съботна утрин, когато всеки, който имаше възможност да напусне града, го бе направил.

Миналата нощ Хаскел, който вече гонеше седемдесетте, бе останал в болницата заедно с Ръсти до единайсет вечерта (тогава парамедикът буквално го бе изблъскал през вратата, за да го накара да се прибере), а тази сутрин бе дошъл на работа в седем — по същото време, когато Ръсти и Линда бяха довели близначките си на преглед. Одри също ги придружаваше и явно обстановката в „Кати Ръсел“ ѝ се понрави. Джуди и Джанел вървяха от двете страни на едрия златен ретривър, сложили ръчички върху гърба му за подкрепа. Джани изглеждаше изплашена до смърт.

— Какво му има на кучето? — попита Хаскел, ала щом Ръсти му обясни проблема, лекарят кимна и се обърна към Джанел: — Хайде да те прегледаме, слънчице.

— Ще боли ли? — попита боязливо тя.

— Не, освен ако не те заболи от бонбончето, което ще ти дам, след като погледна хубавите ти оченца.

Щом прегледът приключи, възрастните оставиха двете момичета и кучето в кабинета за прегледи и излязоха в коридора. Раменете на Хаскел бяха отпуснати, прегърбени. А косата му сякаш бе побеляла цялата за една нощ.

— Каква е твоята диагноза, Ръсти? — попита той.

— Петит мал — малък припадък. Според мен е предизвикан от прекомерни вълнения и тревоги, но Одри непрекъснато вие от няколко месеца насам.

— Точно така. Ще започнем със заронтин. Съгласен ли си?

— Да. — Ръсти беше поласкан, че го питат. Започваше да съжалява за някои от нещата, които бе мислил и казвал по адрес на доктора.