Първият гроб отдясно
- Автор: Джонс Даринда
- Серия: Чарли Дейвидсън #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Първият гроб отдясно». Краткое содержание книги:
— Не съм склонна да ти давам нищо, Суопс. Нито дори минута.
— Как направи онова в участъка вчера? Какво му каза?
— Моля ти се. Сякаш ще ми повярваш, ако ти кажа.
— Слушай — каза той и пристъпи напред, — трябва да признаеш, че е трудно да се преглътне, но аз се опитвам.
Скочих от мястото си, внезапно ядосана на света и застанах лице в лице с Гарет.
— Знаеш ли от какво ми е писнало?
Той се замисли за миг.
— От грозния целулит?
— От хора като онези тъпаци в участъка вчера. От хора като Тафт с техните прикрити погледи и приглушен шепот, които ми обръщат гръб всеки път, като вляза в някоя стая. От хора като теб, които ме третират с презрение, докато не разберат, че наистина мога това, което казвам, че мога. И после изведнъж им ставам първа приятелка.
— Тафт? Онова ченге?
— И… и те!
— Те?
— Всички те! И при това искат аз да им оправям недовършените дела.
— Мислех, че адвокатите ти…
— Не адвокатите — махнах с ръка аз. — Те поне имат основание да искат друг да им довърши работата. Говоря за разни, дето ми идват с изречения от сорта „Не казах на Стела, че я обичам, преди да ме засмуче реактивният двигател“.
— Хайде сега, бавно и без резки движения. Дай ми кафето. Ще ти донеса друго и започваме отначало.
— Какво му е на това кафе? — попитах и го заразглеждах подозрително.
— Трябва ти безкофеиново.
Поех дълбоко въздух и седнах зад бюрото си. Нервните изблици никога не са ми носели бързи резултати.
— Извинявай. Гоня краен срок.
— По този случай?
— Не — отговорих. Мислех за Рейес в болничното легло, свързан с апарати, които го поддържат жив. След няколко утешителни глътки кафе се успокоих. Донякъде. Вътрешностите ми още бяха на топка. Тафт беше изрод.
— Значи затова дойде? Да разбереш какво съм му казала?
— Общо взето, да. И да ти натрия сол, задето пак се озова на грешното място в грешния момент.
— Нареди се на опашката.
— Онзи те блъсна доста силно. Да не би да търсиш начини да се осакатиш?
— Не редовно. Да си чул нещо за склада?
— Колкото да заподозра, че не е това, което си мислим.
— А, хубаво тогава, че не съм омъжена за убежденията си.
— Чух, че добрият отец, чиято собственост е складът, наистина бил добър отец. Ръководи мисия за деца бегълци.
— Деца? — попитах.
— Значи няма да ми кажеш, така ли? — върна се той на сделката ми с Хулио Онтиверос.
— Не. След като има две деца, намесени в случая на Марк Уиър, бих казала, че съществува някаква връзка.
— Възможно е. Ще ми подскажеш ли?
Почукване на вратата ме спаси от необходимостта отново да кажа „не“. Тия мъже от „не“ не разбираха ли?
Беше страничната врата, от която беше влязъл и Гарет.
— Влез, татко — подвикнах аз. После се обърнах към Гарет. — Имаме и преден вход, да знаеш.
Той небрежно сви рамене.
Когато татко не влезе, станах и отидох до вратата.
— Татко, можеш да влезеш — казах и отворих. Част от секундата по-късно целият ми живот мина като на филмова лента пред очите ми и стигнах до един важен извод за него.
Беше забавен, докато траеше.
Глава 14
„Адски неловко се получи.“