Първият гроб отдясно
- Автор: Джонс Даринда
- Серия: Чарли Дейвидсън #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Първият гроб отдясно». Краткое содержание книги:
Колкото и да исках да задам моите си егоистични въпроси, трябваше да се уверя, че Ракетата не е в опасност от негова страна, макар да не можех да си представя причина за това.
— Ако те помоля много, много мило, би ли изпълнил желанието ми да не нараняваш Ракетата?
Очите му се спуснаха към устата ми и дишането ми се затрудни от желанието да скоча върху него на момента. Трябваше да се съсредоточа.
— Мигни веднъж за „да“ — казах, преди да изгубя всякакво чувство за самоуважение и да атакувам. Очевидно той беше много опасно същество и аз все повече се чудех що за създание е всъщност. Може би беше като мен и Ракетата. Може би бе роден с цел, със задача, но животът му се бе обърнал зле като на Ракетата и не бе успял да изпълни задълженията си. Крехкият ми самоконтрол отслабваше. Губех се в искрящите златисти точици на очите му. Чувствах се като дете, хипнотизирано от магьосник, притегляно към него чрез силата на волята му.
Той се обърна внезапно и разруши магията, сякаш нещо бе отклонило вниманието му. После се озова пред мен, чувствената му уста бе на сантиметри от моята.
— Ти беше уморена — промълви той и изчезна в разбъркано кълбо от черна маса, преди да се беше доизказал.
Бях още под влияние на присъствието му и звучният му глас се плъзгаше по гръбнака ми като разтопено злато, когато през вратата нахлу Куки.
— Гарет се обади, каза, че си пострадала — каза тя и изтича към мен. — Отново. Но ето те на крак. — Тя леко наклони глава вляво. — Почти де. Хрумвало ли ти е, че травмите ти заздравяват така бързо, защото си жътвар на души?
Рейес беше тук, в дневната ми, стоеше пред мен солиден и ефимерен, като статуята на Давид.
— Чарли?
Топлината на устата му, тъй близко до моята, още се усещаше във въздуха. Чакай. Била съм уморена? Какво искаше да каже… О, боже мой. Той отговаряше на въпроса ми защо не се беше появил миналата нощ. Въпрос, който не бях задала гласно, а само си помислих. Това беше смущаващо.
— Мога да ти ударя шамар, ако мислиш, че ще помогне.
Примигнах и най-сетне умът ми възприе Куки.
— Той беше тук.
Тя огледа стаята с разширени очи, колеблива.
— Голямото лошо нещо?
— Рейес.
Тя замълча, захапала долната си устна, после отново ме погледна и попита:
— Поздрави ли го от мен?
На следващата сутрин все още усещах болки. Но пак така все още дишах. Чашата беше наполовина пълна и прочие. Стигнала бях до банята без никакви инциденти. Това със сигурност беше знак, че денят ми ще върви добре. Реших, че ми се полага, след като нощта не беше добра. Рейес не се бе появил. Отново. Бях се въртяла неспокойно в леглото и ето ти на, събудих се от пиукане — чичо Боб ми беше пратил съобщение на телефона.
След като се свестих от шока пред този безценен дар — Чибо не пращаше съобщения, — се опитах да го прочета. Нещо като „брзо тргни“ и „тиваме чилището“. Достатъчно ми бе да очаквам деня с нетърпение. Щяхме да идем в гимназията на Рейес.
Половината нощ бях будувала да чета дебелото затворническо досие на Рейес, натъпкано със скъпоценни откъслечни сведения за него. Наистина беше едно от най-интересните четива, които ми бяха попадали. Той имаше най-високия коефициент на интелигентност от всеки друг затворник в историята на Ню Мексико. Как го бяха нарекли? Неизмерваем. В затвора се беше проявил като самотник, макар да се беше сприятелил с няколко души, включително съкилийник, освободен предсрочно преди шест месеца. И онзи надзирател в болницата беше казал истината. Рейес му беше спасил живота по време на затворнически бунт. Надзирателят бил заключен вътре при началото на бунта и група затворници го заобиколили. Бил ударен и изпаднал почти в безсъзнание, когато се появил Рейес, така че не можеше да посочи конкретни подробности за случилото се. Просто твърдеше, че Рейес му е спасил живота и го завлякъл на безопасно място, където го скрил до потушаването на бунта.
Бях много горда с Рейес. Знаех, че той е от добрите. И макар много от информацията да даваше материал за безбройни бъдещи фантазии, нищо в нея не ме отвеждаше съм сестра му. Всъщност въобще не се споменаваше за такава.
Бях обмислила възможността да се обърна към Гарет по този въпрос. Ако някой можеше да открие сестрата на Рейес, това беше той. Но нямаше да се размине без обяснения. Отложих за момента тази си идея и излязох изпод душа, за да заваря облегнат на умивалника Ейнджъл Гарса, тринайсетгодишния нахалник, когото използвах за детектив.