Вещицата(Mъдрата жена)
- Автор: Грегори Филиппа
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-109-2
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Вещицата(Mъдрата жена)». Краткое содержание книги:
Постепенно младото момиче попада в собствените си примки и само някакво чудо може да ѝ донесе спасение. В свят, където ереста води към кладата, а магьосничеството — към бесилото, младата жена е в постоянна смъртна опасност. И Алис тръгва по своя път, лутайки се между отчаяна страст, пороци, ненавист, поквара и алчност. Победа или провал очакват жената, готова да пожертва вяра и любов, да предаде онези, които я обичат, да се покори на властелина на сенките, за да постигне целите си?
Алис изпусна дълга, тежка въздишка на отчаяние. Старият живот наистина си беше отишъл, така безвъзвратно, както си бе отишла майка Хилдебранд заедно с цялата си мъдрост, обич и доброта — беше отвяна от вятъра над пустошта в облаче бяла пепел и обгорени одежди. Старият живот си беше отишъл и Алис никога нямаше да го получи обратно.
Тя остана да седи и да жали за него в продължение на два дълги часа, приковала очи в пламъците и в бялата осветена нафора, сияеща бледо сред червените, горещи въглени. Алис я гледаше — неизгорена, дори не и овъглена — и знаеше, че е далече от Христос, и от майка Му, и от своята майка игуменка. Вече беше толкова далече от тях, сякаш бе в ада.
При тази мисъл тя се сепна и кимна.
— Аз съм прокълната — изрече тя зачудено. — Прокълната. — За миг изпита съжаление към себе си. В по-спокойни времена, в един по-добронамерен свят, тя би станала добра монахиня, свята жена, мъдра жена. Мъдра и обичана като майка Хилдебранд. — Прокълната съм — повтори Алис, усещайки върху езика си вкуса на вечното проклятие. — Прокълната без надежда за опрощение.
Тя седя неподвижно още няколко мига, после посегна към машата и измъкна неизгорялата нафора от пламъците. Беше хладна на пипане. Алис я погледна и лицето ѝ остана студено и безизразно като камък пред това чудо. После я взе между дланите си и започна да я къса и троши, докато нафората стана на две, на двайсет, на хиляда парчета, и тя хвърли всички късчета в пламъците, а късчетата най-сетне пламнаха, изгоряха и изчезнаха. Алис се усмихна.
— Прокълната — отново каза тя, и този път думата прозвуча като напътствие, което трябваше да следва.
Сега разбра, че щеше да остане в замъка, докато успееше да разбере в каква посока ще се развият събитията и как това щеше да се отрази на стария лорд и на младия Хюго. За нея в бъдеще не можеше да има никакво абатство, никакъв манастир. Алис щеше да остане завинаги в светския живот, в него трябваше да поеме своята власт, със своите женски сили и с мощта на жена, обречена да гори в ада. Трябваше да накара Хюго да отвърне очи от нея. Трябваше да го накара да легне с жена си. Катрин трябваше да зачене. Алис знаеше, че всякакъв друг краен резултат от днешните черни дела би бил лош за нея. Единственият ѝ шанс да използва замъка като средство за издигане до по-висши дела, единственият ѝ шанс да се измъкне беше да види как мъжът, когото желаеше, се отвръща от нея и се връща при съпругата си. Да наблюдава триумфа ѝ и да види син в прегръдките ѝ.
Алис кимна, лицето ѝ се озари по-ярко от светлината на огъня. Ако успееше да постигне това, щеше да бъде в безопасност за месеци, дори години. Ползваше се с благоволението на стария лорд, щеше да си спечели признателността на Катрин. Благодарение на тях двамата можете да си изгради репутация, която би я отвела в домовете на най-видните личности в страната. Дори ако само останеше при лорд Хю и спечелеше пълното му доверие, тя щеше да се храни добре, да спи на топло и да е свободна да пътува, когато и където пожелае. Но лейди Катрин трябваше да зачене. Не заченеше ли, и то скоро, тя щеше да потърси около себе си изкупителна жертва. Щеше да последва ново изпитание. А след него — и трето. И в някое изпитание — чрез вода, чрез огън, или с осветено вино — Алис щеше да се провали. И тогава я очакваше кошмарна смърт.
— Нямам изход — каза си тя тихо.
В ранните часове на сутринта, когато пекарницата беше непрогледно тъмна, а силите на разума и заученият кодекс на морала — в най-ниската си точка, Алис се наведе напред и издърпа пъна, който служеше за скривалище на восъчните фигурки.