Вещицата(Mъдрата жена)

Той се обърна към вратата все още с ръка около талията на Катрин, и тя, почти опиянена от своето лесно възпламенимо желание, тръгна с него.

Всичко беше свършило. Почти.

Алис замръзна, страхувайки се да помръдне, внимавайки да не развали магическото въздействие на Хюго, налагайки си със силата на волята си да стане почти невидима. Свещеникът мълчеше, местейки поглед от Катрин към Хюго, и обратно към застиналата неподвижно Алис, оставяйки ги да уредят въпроса, както предпочитат. Лорд Хю беше уморен от всичко това, удовлетворен от изхода. Всичко беше свършило.

— Не! — извика лейди Катрин с внезапна енергичност. Изскубна се от обгърналата я ръка на Хюго и се обърна отново към стария лорд. — Ако е невинна, тогава не бива да се бои от изпитанието. Трябва да я изпитаме, преди да можем да поверим здравето ви на нейните грижи, милорд. Именно това се съгласихме да направим. Това би трябвало да направим. И аз няма да изляза от тази стая, докато то не бъде направено!

— Катрин! — каза Хюго заповеднически. — Ти си моя съпруга, нареждам ти да оставиш този въпрос. Той е уреден удовлетворително за всички ни.

Не и за мен! — Тя се нахвърли върху него, задъхвайки се. — Не удовлетворява мен! Не ме удовлетворява! Готов сте да ме изведете от стаята като блеещо агне, милорд. И знам защо! За да ѝ спестите изпитанието! Признайте го! Вие не ме искате! Никога не сте ме искали! Целта ви е да спестите на своята блудница усилието да покаже, че не е магьосница! И защо? — Гласът ѝ укрепна, стана по-пронизителен. — Защото сте омагьосан да я защитавате. Да я защитавате от праведния гняв на баща ви, и сте готов да изложите на опасност живота му, и моя живот, за да можете да я имате!

Тя падна на колене пред стария лорд.

— Изпитайте я! — настоя тя, като жена, която моли за подарък, какъвто може да се получи веднъж в живота. — Подложете на изпитание вещицата! Накарайте я да приеме изпитанието.

Старият лорд погледна Хюго.

— Кажи ми истината — каза той троснато. — От това ли я предпазваш? Ако има някаква вероятност тя да е вещица, трябва да говориш, Хюго. Никой от нас не може да си играе с изкуствата на дявола. Дори да е от обич към едно момиче.

Хюго се засмя нервно, напрегнато.

— Съвсем не — каза безгрижно. — Няма нищо подобно. Но ще направим каквото желаете, милорд, каквото желаете. Бих казал, че вече загубихме твърде много време с този въпрос. Предполагах, че ви е втръснало от него. Не се боя от това слугинче, не виждам причина да протакам повече. — Той се засмя по-непринудено. — Хайде да приключваме и да вървим да вечеряме.

Старият лорд присви очи.

— Не — каза той тихо. — Тя може да се подложи на изпитанието. Никой няма да пострада, ако е невинна, а не съм сигурен в теб, Хюго. Не съм сигурен в теб по този въпрос. — Той се обърна към Алис: лицето ѝ беше зеленикавобяло. — Алис, ще положиш клетва — каза той. — Прави, каквото ти нарежда отец Стивън.