Вещицата(Mъдрата жена)
- Автор: Грегори Филиппа
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-109-2
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Вещицата(Mъдрата жена)». Краткое содержание книги:
Постепенно младото момиче попада в собствените си примки и само някакво чудо може да ѝ донесе спасение. В свят, където ереста води към кладата, а магьосничеството — към бесилото, младата жена е в постоянна смъртна опасност. И Алис тръгва по своя път, лутайки се между отчаяна страст, пороци, ненавист, поквара и алчност. Победа или провал очакват жената, готова да пожертва вяра и любов, да предаде онези, които я обичат, да се покори на властелина на сенките, за да постигне целите си?
Алис преглътна конвулсивно.
— Отвратително — каза тя.
— Има и по-лошо! — възкликна Илайза възхитено. — Те влязоха в стаята заедно, а нас просто ни зарязаха там, представи си как се чувствахме! Не знаехме дали да си вървим или да останем. Рут искаше да си тръгнем, но аз казах: не са ни освободили, той може да поиска нещо — затова останахме.
Тогава го чухме. Най-напред ги чухме да говорят, тихо, така че не можехме да чуем думите. После чухме лейди Катрин да казва: „Умолявам ви, милорд, умолявам ви да ме дарите със син. Направете го!“ — Илайза се изсмя пискливо и се плесна с ръка през устата.
— Тогава Рут си тръгна, знаеш я каква е. Но ние останахме. И тогава чухме лейди Катрин да стене. Звучеше, сякаш я боли нещо, затова си помислихме, че трябва да влезем, но после размислихме. Тя отново и отново повтаряше: „Хюго, Хюго, моля те, о, моля те.“
— Какво правеше той? — попита Алис. Помисли си, че знае отговора.
Илайза облиза устни.
— Надникнахме — каза тя. — Всъщност отворихме вратата, и тя беше дръпнала завесата, така че двамата не разбраха. Надникнах зад завесата, помислих си, че ако ме хванат, мога да кажа, че сме се разтревожили за нея. Да ме хванат! Нямаше да забележат, даже ако бяхме почнали да танцуваме и да пеем.
— Какво правеше той? — попита Алис. Беше много бледа.
— Беше я накарал да коленичи пред него — каза Илайза: гласът ѝ беше снишен до изпълнен с наслада шепот. — Беше си извадил члена и беше твърд като копие — видях го! И го търкаше по цялото ѝ лице, по очите ѝ, по ушите, по косата, навсякъде. И се търкаше във врата ѝ и в предницата на нощницата ѝ.
Алис беше съвсем неподвижна: мислеше си за малките кукли и за неприличния танц, който ги беше накарала да изпълняват, преди да ги върже заедно с панделката.
— Той ѝ разкъса нощницата — каза Илайза. — А тя просто си стоеше на колене там и го оставяше да прави каквото иска. А той се търкаше в гърдите ѝ. Тя беше безсрамна. Беше там с раздрана до пъпа нощница и с ръце, здраво обвити около задника му, и само стенеше и стенеше за още.
Алис допря ръка до челото си: то беше студено и влажно.
— А после? — попита тя. — Предполагам, че я е обладал?
Илайза поклати глава:
— По-лошо — каза тя.
— Какво? — попита Алис.
— Каза ѝ да се качи на леглото и да разтвори широко ръце и крака — прошепна Илайза. Алис затвори очи за миг.
— Тя изглеждаше отвратително! — каза Илайза със смесица от наслада и потрес. — Веднага разтвори крака и се разтвори отдолу с ръце.
Алис тръсна глава.
— О, достатъчно, Илайза. Не искам да знам.
Илайза беше неудържима.
— А той се качи на леглото и влезе с ожесточени тласъци в нея, сякаш я мразеше — прошепна тя. — После се измъкна и се отдръпна.
— Какво стана? — попита Алис.
— Тя изпищя — каза Илайза. — Изпищя, когато той влезе грубо в нея, а после изпищя пак, когато той се измъкна. Гърчеше се на леглото като змиорка. Беше подивяла! Непрекъснато го умоляваше да го направи!
— Той направи ли го? — попита Алис рязко.
Илайза поклати глава:
— Не както трябва, не както тя искаше. Отново и отново отиваше до леглото и я възсядаше, а после се отдръпваше. А тя отново и отново крещеше за още. После той я накара да стане от леглото.
Алис чакаше мълчаливо.
— Накара я да се разсъблече и да разкъса долната си риза на парчета — каза Илайза. — После ѝ каза да завърже парчетата като въже.
— Мили Боже! — възкликна Алис нетърпеливо. — Ти защо не го спря? Защо поне не ѝ извика?
Илайза я погледна.
— Нима не знаеш? — попита тя. — Нима си толкова студена, че не разбираш? На нея ужасно ѝ харесваше. Тя искаше той да се държи с нея така. Искаше да бъде неговата кобила за разплод, неговото бито куче. Не беше негова съпруга, беше негова блудница.
Алис седеше напълно неподвижно, оставяйки ехото от изреченото заклинание да се разплиска над нея и около нея. Запита се колко ли голямо бе злото, което бе сторила.
— Той я накара да пълзи нагоре-надолу по пода — каза Илайза. — Накара я да лази на ръце и колене. Завърза очите ѝ с долната риза, за да не може да вижда, и я накара да пълзи наоколо. Понякога влизаше в нея изотзад, понякога отиваше до главата ѝ и насила притискаше устата ѝ върху себе си. И каквото и да правеше той — гласът на Илайза притихна от примесен с възторг потрес, — тя крещеше за още.