Вихрушка
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: The Asian Saga #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вихрушка». Краткое содержание книги:
В общата бъркотия хеликоптерната компания „С-Г Хеликоптърс“ се опитва да се задържи на повърхността и да поддържа полетите си. Тя е базирана в Абърдийн и е свързана със Струанови от Хонконг, които поддържат нефтените полета, жизненоважни за Иран, от руската граница до Персийския залив. Андрю Гавалан и Дънкан Макайвър, и двамата от Търговска къща, са хората, натоварени с ръководството на международна група от висококвалифицирани експерт-пилоти. Робърт Армстронг от Специалния отдел и Григорий Суслов от КГБ са също така стари врагове от предишния роман.
Вихрушка е един от най-големите приключенски романи на десетилетието и носи всички отличителни черти на високото разказваческо майсторство…
За автора
Джеймс Клавел е роден в Сидни в семейството на офицер от Кралската флота. Получава образованието си в Портсмут. Като млад офицер от артилерията при падането на Сингапур е заловен от японците. Прекарва остатъка от Втората световна война в позорния затвор Чанги. На основата на преживяванията си в Чанги той написва своя бестселър „Цар плъх“. Интересът му към Азия, нейното население и култура продължава и с „Тай-Пан“, разказ за Кантон и Хонконг в средата на XIX век и за основаването на англо-китайската търговска компания „Струан“. Следва класическият роман „Шогун“, разказ за Япония през периода, когато Европа започва да оказва влияние върху народа от Страната на изгряващото слънце. „Търговска къща“, четвъртият роман от Азиатската сага, публикуван през 1981 г., продължава историята за Струанови, хонконгската търговска компания, когато в Далечния изток започват да духат ветровете на промяната.
Живял дълги години във Ванкувър и Лос Анжелис, сега Джеймс Клавел живее в Европа или където е необходимо, следвайки занаята си: писането на романи.
— Не ги обвинявам, на тяхно място бих сторила същото — рече Джени. После, сякаш против волята си, добави: — Но Шаразад едва ли ще ги последва.
Гласът й прозвуча странно и Макайвър я погледна. Джени понечи да премълчи, но после промени намерението си и прошепна:
— Заклевам те да не казваш нищо на Том! Той сигурно ще умре, ако научи! Всъщност не зная колко от тази история е истина и колко идеалистически миражи на едно младо момиче, което счита себе си за патриот. Преди да си дойдеш, тя сподели с мен, че цял ден била в Дошан Тапе, където според нея се намирал истинският център на революцията — пушки, гранати, безброй…
— Боже Господи!
— … безброй въстаници, които тя нарича „славни борци за свобода“…
8
Летището Бандар-е Делам: 7,50 вечерта.
След залез-слънце в базата пристигнаха още въоръжени въстаници. Сега всички хангари и подстъпи бяха под охрана. Руди Луц научи от Затаки, че никой от служителите на С-Г няма право да напуска летището без разрешение, че работата им ще продължи нормално, но всеки полет ще се осъществява под контрола на неговите хора.
— Ако се подчинявате на заповедите, нищо няма да ви се случи — каза Затаки. — Това е временна ситуация, наложена от смяната на незаконното правителство на шаха с новото народно правителство.
Но нервността му личеше отдалеч и изявлението му съвсем не прозвуча убедително, особено на фона на разпасаната му гвардия.
Старк беше подслушал разговорите на въстаниците и каза на Руди, че всеки момент се очаква пристигането на части от редовната шахска армия и предстои тежко сражение. Когато той, Руди и другият американски пилот — Джон Тайрър, най-сетне успяха да се доберат до фургона на Руди и да пуснат радиото, новините почти бяха свършили. А това, което успяха да чуят, съвсем не беше успокоително:
— „… правителствата на Саудитска Арабия, Кувейт и Ирак се опасяват, че политическите вълнения в Иран ще дестабилизират района на Персийския залив, а султанът на Оман е заявил, че проблемът не е само вътрешен, а е по-скоро нов опит на Съветска Русия да изгради система от свои сателитни режими в района на Залива с крайна цел завладяването на Ормузкия проток…
От самия Иран идват съобщения за тежки боеве през нощта между разбунтувалите се курсанти във военновъздушната школа Дошан Тапе край Техеран и части на армията и полицията, верни на шаха, към които са се присъединили и подразделения на «Безсмъртните» — елитната императорска гвардия. На страната на курсантите са се обявили хиляди въоръжени цивилни, които с помощта на повече от пет хиляди привърженици на марксистката групировка «Сайкал» са проникнали на територията на базата и са завзели много оръжие и бойна техника…“
— Господи! — простена Старк.
— „… Междувременно аятолах Хомейни отново призова за безусловна оставка на правителството и поиска от народа да подкрепи неговия кандидат за министър-председател Мехди Базарган, който вече имал подкрепата на армията. Министър-председателят Бахтияр отрече слуховете за неизбежен военен преврат в близките дни, но призна, че край границата на страната със СССР се наблюдава значително струпване на съветски войски…
Златото достигна рекордно високо ниво от 254 долара за унция, а доларът рязко спадна по отношение на основните валути в света. Това бяха новините от Лондон.“
Руди изключи приемника. Седяха в малкото холче на караваната, а в една от стаичките имаше скрита късовълнова радиостанция, която, също като радиоприемника, той беше сглобил сам, със собствените си ръце. На стената имаше телефон, свързан с централата на базата. Беше изключен.
— Ако Хомейни победи в Дошан Тапе, армията ще бъде изправена пред сериозен избор — твърдо рече Старк. — Да направи преврат, тоест гражданска война, или да вдигне бялото знаме.
— Не могат да се предадат, това ще е равносилно на самоубийство — възрази Тайрър, върлинест американец от Ню Джърси. — Не забравяйте, че авиацията им е съставена от елитни пилоти, вече сме ги срещали. Бунтът се дължи на местни, вътрешни проблеми. Лошото е, че са се набутали и марксистите. Пет хиляди, представяте ли си? И сега ще излязат по улиците, въоръжени до зъби. Ние сме глупаци, че още не сме се пръждосали по дяволите!