Димитър
- Автор: Блэтти Уильям Питер
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Димитър». Краткое содержание книги:
Бел: Изглеждаш доста убеден в това.
Зуи: Изхождам от източника и последното й писмо. И от още нещо.
Сандълс: Какво?
Зуи: Райли я е застрелял в тила.
Сандълс: Разбирам. Между другото ще получим ли тези писма?
Зуи: Да, ще ги получите. Те обясняват почти всичко. Исках само да ви запозная с най-общото. Дори научихме каква е била мисията му.
Сандълс: На кого? На Димитър ли?
Зуи: Да.
Сандълс: О, не! Пак ли се връщаме на този въпрос? Преди малко спомена, че не е имал мисия!
Зуи: Не съм казвал подобно нещо.
Сандълс: Май току-що влязох в Огледалния свят.
Зуи: Не си. Просто почакай, Бил. Ще видиш. Сега преминаваме към трупа, намерен в Божи гроб, и инцидента на улица „Ремле“, с който се е занимавал Мерал. Ще говорим за всичко това. И за мисията на Димитър.
Сандълс: Да, за мисията ни на Андромеда.
Зуи: Може ли да се опитаме да продължим напред?
Сандълс: Опитваме се.
Зуи: Добре, първа точка от дневния ред. Искам инспектор Урис да разкаже за страхотната работа, която е свършил. Инспекторе?
Урис: Предпочитам Шломо.
Зуи: Добре, Шломо. Разкажете ни как сте хванали Райли.
Сандълс: Какво? Хванали сте го?
Бел: Хванали сте Райли?!
Зуи: Да, хванахме го. Надявам се, че няма да последва спор за юрисдикцията.
Сандълс: Това е чудесно. Браво! Как го заловихте?
Урис: Нямам кой знае каква заслуга. Просто падна в ръцете ми. Чичо ми Моузес Майо беше лекар в болницата „Хадаса“. Умря без конкретна причина. Постепенно угасна. Сержант Мерал пръв заподозря, че може да е убийство. Предположи, че чичо ми е попаднал на нещо… или на някого. Затова се опитах да разбера къде е бил, преди да се разболее. Една сутрин се обадил в Медицинския факултет и им казал, че няма да чете лекции, защото трябва да отиде извън града. Не уточнил къде. Стори ми се подозрително. Проверих кой го е търсил по телефона преди това и едно от обажданията ме накара да настръхна. Беше проведено от обществен телефон в Бейт Сахур, където има църква, управлявана от францискански свещеник на име Денис Муни. Той живеел там в малък апартамент и бил обслужван от икономка, която обитавала къщата за гости до църквата.
Сандълс: Защо сте настръхнали?
Зуи: Ето защо. Истинският Денис Муни бил от Бруклин, Ню Йорк. Баща му бил починал, а възрастната му майка не чувала добре. Тя не била получавала вест от сина си през последните две години. Пишела му писма, в които настоявала да й изпрати свои снимки — пред Олтара на ангелите, в Църквата на Полето на пастирите и тъй нататък. Но така и не получила отговор. Нито снимки. Нищо. Тогава писала до седалището на Ордена на францисканците. Те я уверили, че са се свързали със сина й, който им отговорил с писмо. В него твърдял, че е добре, че е изпратил снимки на майка си и че не е получил нито едно от съобщенията й.
След още два месеца майка му все още нямала лична вест от Муни. Тя пак се обърнала към францисканците и старите дивотии се повторили. Обяснили й, че са телеграфирали следното на сина й: „Пиши на майка си веднага и приложи снимки!“ Тогава Райли се обадил в централата и се заклел, че вече го е направил. Не можел да проумее защо не са стигнали до майка му. Обещал, че ще й пише веднага. Естествено, майката не получила нищо.
Започнала да се тревожи и да се ядосва, а някой я посъветвал да се свърже с Държавния департамент. В резултат на това вашият посланик тук предаде случая на нас и той попадна на бюрото ми. После разбрах, че свещеникът работи в Бейт Сахур, и си казах: „Аха!“ Обадих се лично на францисканците и поисках снимка на Муни. Получих я и отидох с нея в Църквата на Полето на пастирите като турист. Аз, евреинът, пях коледни песни в онази църква, пълна с друговерци, картини и статуи на ангели, но ви гарантирам, че не съм изменил на вярата си. Там се убедих, че Денис Муни всъщност не е Денис Муни, защото истинският е бил убит още преди да стигне до „Каса Нова“, така че никой да не разбере как изглежда.
След като научих това, отидох до градчето Бейт Сахур, където се свързах с местната полиция и поисках сериозна подкрепа от Тел Авив. После заловихме този нещастник Райли. Каза си и майчиното мляко. Призна си всичко — дори неща, за които не сме го питали.