Татко
- Автор: Уортон Уильям
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Благовеста Дончева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Татко». Краткое содержание книги:
Пици, хот-дог, хамбургери, млечни шейкове: докато стигнем до Филаделфия, няма да мога да се побера зад кормилото.
Все още чакам обясненията на Били за това, че е напуснал Санта Крус. Дори не знаех, че вече не учи, докато не се появи в дома на родителите ми. Тогава се заинтересувах само дали го е зарязал посред семестъра, но се оказа, че той дори не го е започвал.
Бил е в Орегон и е работил там като общ работник — слагал е клупове от телени въжета около трупи, влачени от гъсеничен трактор, за да бъдат изтегляни впоследствие настрана. Доколкото разбирам, живял е на принципа на Киси от „Една велика идея“. Поне да ме бе предупредил — ако не за друго, то поне заради данъка общ доход. Посочвам го в графата за намаляване на дохода и ако той вземе формуляри W-2 за облагане, вътре съм с двата крака. Само данъчните ми липсват!
Не мога да си представя Били да върши тази тежка работа: без какъвто и да било опит. Господи! Също като мен — отидох в пехотата, без да съм стрелял някога дори с въздушна пушка или да съм играл поне с фишеци. Сигурен съм, че Били се е наранявал на тази работа, и той спомена нещо такова.
Продължаваме пътуването си, избягваме всички големи градове. Щом веднъж излезеш от магистралата, попадаш веднага в местното движение. Нито един от тези градове нямаше с какво да събуди интереса ни. Когато човек е живял в Париж повече от петнайсет години, трудно му е да се впечатли от Абилин, Канзас, дори и Дуайт Айзенхауер да е прекарал детството си там. Най-многото, за което човек може да се надява, е град като Денвър — той е лъскава западняшка имитация на Чикаго, който пък прилича на Ню Йорк, а той от своя страна — на Париж, или Рим, или Атина, или Лондон.
Спираме за вечеря — отново пици. Все пак не сме яли пица повече от двайсет и четири часа. Поръчваме си и голяма зелена салата — и двамата имаме запек. Салатата е по-скъпа, но определено се нуждаем от нея. По-късно намираме мотел, доста отдалечен от магистралата.
Спрели сме в характерен за Средния Запад град: самостоятелни къщи с веранди, всичко от дърво и камък, тротоари.
След вечеря излизаме на разходка. Хората от верандите ни оглеждат любопитно.
Скакалците или щурците по дърветата или тревата вдигат страхотен шум. Звукът е като от повреден електрогенератор: специфичното бръмчене се носи наоколо.
В края на града виждаме осветено бейзболно игрище с множество коли, паркирани около него. Били никога не е играл бейзбол. Той дори не знае названията на позициите. Ако му кажа „шортстоп“, това ще бъде китайски за него. Като нищо ще си помисли, че е някакъв вид безалкохолна напитка или дезодорант за мъже.
Като дете умирах за бейзбол. Годината за момчетата на нашата улица не се състоеше от пролет, лято, есен и зима, а от бейзбол, футбол, баскетбол и хокей на лед. Пускахме хвърчила, карахме ролкови кънки и плувахме някак между другото, вмъкваме ги в редките паузи между четирите основни сезона.
В края на февруари аз вече съм в мазето: упражнявам се с бухалката и топките. Веднага след стопяване на снега излизахме навън, с часове хвърляхме топки срещу стъпала, възстановяваме точността на зрението и ръцете си. Бяхме си измислили различни игри с топки за тенис срещу циментови стъпала. Лятото беше сезонът на бейзбола. Играехме по цял ден — от закуска и до девет вечерта, докогато можехме да виждаме топката в мрака.
Всеки ден правехме три или четири бейзболни игри, всяка една с право на девет удара за всеки отбор. Втората игра обикновено се провеждаше по обяд — това беше времето на онези, които не бяха в основните отбори. Да си носиш обяда със себе си, означаваше да признаеш поражението си: сигурност, че няма да бъдеш избран да играеш в редовното време.
Сутрин обличах стария си изтъркан бейзболен екип, увенчан с бейзболната ми шапка, наливах вода в шише от мляко, закачах ръкавицата си на края на бухалката, пъхах топка в джоба си и отивах на бейзболното игрище. Там винаги можеше да се намери група, готова за игра. Всяка сутрин се подбираха играчи за двата отбора; рядко играехме с едни и същи момчета; но и винаги сме имали повече желаещи от необходимите за формиране на два отбора — конкуренцията беше жестока. Процесът на избиране представляваше сериозен изпит: въртене на бухалка над главата три пъти и начина на хващане на бухалката. След оформяне на отборите, на невлезлите в тях нещастници се възлагаха допълнителни дейности: отбелязване на точките, посредничество, гонене на домашни птици от игрището и тичане след изтърваните топки.