Татко
- Автор: Уортон Уильям
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Благовеста Дончева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Татко». Краткое содержание книги:
Когато бях в армията, семейството ми се премести от Филаделфия в Калифорния. Опаковах колекцията си внимателно и я поверих на Джоан — тогава тя беше петнайсетгодишна.
Джоан се опитала да ги държи в краката си пред задната седалка, но това място било нужно за куфарите — по-лесно било да се слагат и вадят оттам при нощувките по мотелите. Сложили колекцията ми в багажника.
Пресекли пустинята посред лято. Когато сестра ми разопаковала плочите, те се били слепили в плътна, нагъната, дебела грамофонна плоча — най-дебелата плоча на Глен Милър в света.
По време на войната често мечтаех за тези плочи: когато се върна вкъщи, ще слушам, докато дойда на себе си. Опитвах се да си спомня музиката.
И така, върнах се от фронта. Когато утихнаха радостните възгласи на роднините ми, попитах къде са плочите ми. Настъпи гробно мълчание. Джоан ми даде знак да я последвам. Заведе ме в стаята си и измъкна от шкафа черна буца.
След първото ми раняване, по време на транспортирането ми до моята част една вечер се оказах в палатка сред разкаляна нива — и тогава разбрах за изчезването на Милър. Близо месец бях местен от болница в болница. Тук си имаха личен враг, който неизменно се появяваше по време на вечеря и бомбардираше палатките от стар моноплан. Тъй като наоколо нямаше противовъздушно поделение, всички се втурвахме навън да стреляме по него с автомати: за нас той се беше превърнал в тренировъчна мишена преди вечеря.
Според мен този смахнат немец хвърляше бомбите с ръка. Те бяха ръчно направени от свързани заедно гранати: половината изобщо не избухваха. Още един фанатик — като онзи старец на Хемингуей.
Той току-що беше приключил с малкия си кръг над нас, след като пусна две от бомбите си. И двете тупнаха в калното поле, без да избухнат, а ние отново не го улучихме. Върнах се в палатката да си взема приборите за хранене, когато срещнах отговорника до пощата на тази временна рота: раздаваше броеве от „Старс & Страйпс“. Разгърнах моя и прочетох:
МАЙОР ГЛЕН МИЛЪР ИЗЧЕЗВА БЕЗСЛЕДНО ПО ВРЕМЕ НА БОЙНИ ДЕЙСТВИЯ НАД ЛАМАНША! СПОРЕД СПАСИТЕЛНИТЕ ЕКИПИ САМОЛЕТЪТ ВЕРОЯТНО Е ИЗГУБЕН!
Не повярвах на очите си.
Усамотих се в палатката си, за да преживея трагичната новина. Тази музика, символ на чудесното ми детство, беше изчезнала в небитието. Чувствах се измамен. Осъзнавах, че нещата никога вече няма да бъдат същите.
Знам, че така се случва с всеки и с всичко — дори и без война и трагична смърт. Но мен ме крепеше илюзията, че когато се върна вкъщи, ще намеря всичко непроменено.
Клекнал там, в палатката, в пролетната вечер, дадох воля на сълзите си. Закъснях за вечеря.
Кънтри песните по радиото не престават. Използват не повече от десетина музикални мотива — сменят само думите. Опитвам се да се вслушвам в тях.
Изключвам радиото. Били се хили.
— Господ да те благослови, милостиви господине! Още пет минути и щях да изтегля жадния си за кръв револвер с шест патрона да пусна един от тях точно през високата си широкопола шапка!
Засмях се. Господи, чудесно е да се смееш! Не бях се смял на глас през последните шест месеца. А инак често се смея високо и продължително, дори се страхувам смехът ми да не премине в истерия. И Били се смее — изглежда, повече на моя смях.
— Татко, този свят има нужда от няколко нови кънтри песни, може би порно-лирични — по-близо до действителността.
Минаваме през тунели и в тях има невероятни скални формации, красиви като при Брайс3. Вероятно някъде тук наблизо сме пресекли линията, която разделя континента.
Личи си, че сме преминали някаква граница: оттук нататък всичко се променя — съвсем различно е. Това е първата стъпка на изток. Когато човек прехвърли този огромен скалист хълм, прави първата крачка и към Европа. Тази част е по-цивилизована. Вярно е — не е така вълнуваща, но е много по-лека за живот.
Оттук започва районът на опитомените животни. Хората все още не са така „опитомени“, нито растенията. Но от другата страна всичко е диво: диви растения, скали, хора, небеса, вода, животни. Единствените изключения са няколкото гета за хора като Лос Анджелис и Сан Франциско.
Предстои ни да минем през някои от най-обширните области за опитомени животни в света директно през Канзас: над шестстотин и четирийсет километра процъфтяващ животновъден район. Културните растения започват, след като пресечем Мисисипи, а цивилизованите или „опитомени“ хора са от другата страна на Апалачите.
3
Брайс — национален парк в югозападната част на Юта, известен с характерните си скални образувания. — Бел.прев.