Нито пени повече, нито пени по-малко
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-253-4
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Нито пени повече, нито пени по-малко». Краткое содержание книги:
Планът им е съвсем прост: да „ужилят“ измамника, да му задигнат точно толкова, колкото им е откраднал той, и да си върнат парите. До последното пени!
— Ужас! — промърмори едва чуто Джеймс. — Не, сър, просто такова… закашлях се.
— Кой от състезателните коне си хареса? — попита перът на Обединеното кралство.
— Заложих, сър, на Розали — и ако спечели, и ако загуби.
— Май е прекъснал връзката — предположи Стивън.
— Свържи се отново — каза Жан-Пиер.
— Какъв е този шум, Джеймс? Да не си със слухово апаратче?
— Не, сър… това тук е… транзистор.
— Трябва да ги забранят тия джаджи. Само ти нарушават уединението.
— Напълно съгласен съм с вас, сър.
— Какви ги дрънка, Стивън?
— Нямам представа… май се е случило нещо.
— Майко мила, Харви се е насочил право към нас. Върви, Стивън, на трибуните за членове на Клуба, след малко ще дойда и аз. Поеми си въздух и се успокой. Не ни видя.
Харви отиде при служителя, препречил входа за трибуните за клубни членове.
— Аз съм Харви Меткаф, собственик на Розали, ето значката.
Служителят го пусна. Американецът си помисли, че допреди трийсетина години е нямало да му разрешат и да припари до тази трибуна, дори и да е притежавал всички коне, включени в надбягванията. По онова време надбягванията са траели само четири дни — едно от поредните светски забавления. Днес обаче продължаваха цели двайсет и един дни и бяха сред гвоздеите в живота на светското общество. Времената се бяха променили. Малко след Харви на трибуните за членове на Клуба дойде и Жан-Пиер — само си показа пропуска, без да обяснява нищо на служителя.
Един от фотографите, които снимаха скандалните шапки — една от атракциите на хиподрума „Аскот“, дотича при Харви и го щракна за всеки случай: нищо чудно Розали да победеше на надбягванията. Веднага щом светкавицата угасна, фотографът се завтече към другия вход, откъдето на трибуната се опитваше да влезе Линда Лъвлейс, звездата от „Дълбоко гърло“, филма, който пълнеше салоните в Ню Йорк, но в Англия беше забранен. Не успя да проникне, въпреки че я представиха на един прочут лондонски банкер — Ричард Спайро, точно когато той влизаше на трибуната. Беше се издокарала с цилиндър и костюмче, облечено на голо, и на никого не му беше до Харви, докато актрисата се навърташе наоколо. След като се увери, че и последният фотограф я е снимал как безуспешно се опитва да проникне на трибуната за членове на Клуба и тя си е направила рекламата, госпожица Лъвлейс си тръгна, ругаейки колкото й глас държи.
Харви насочи вниманието си отново към конете, а Стивън мина само на няколко крачки от него.
— Започваме! — оповести Жан-Пиер на френски, после отиде напето право при Стивън, който бе застанал точно между него и Харви, ръкува се сърдечно и се провикна, та да го чуят всички наоколо: — Как сте, професор Портър? Не знаех, че сте запален по конните надбягвания.
— Всъщност не съм запален, но бях на семинар в Лондон и реших на връщане да се възползвам, от възможността и да…
— Професор Портър! — възкликна Харви. — За мен е чест да се запозная с вас, драги ми господине. Казвам се Харви Меткаф и съм от Бостън, щата Масачузетс. Моят добър приятел доктор Уайли Баркър, който ми спаси живота, ми съобщи, че днес сте тук и сте сам, и смятам да се погрижа да прекарате добре следобеда.
Жан-Пиер се изниза незабелязано. Не можеше да повярва, че е станало толкова лесно. Телеграмата беше подействала като магия.
— В кралската ложа влизат Нейно Величество кралица Елизабет, Негово Кралско Височество херцогът на Единбург, кралицата майка и Нейно Кралско Височество принцеса Ан.
Духовият оркестър на Гренадирския гвардейски полк засвири националния химн „Бог да пази кралицата“.
Настроеното верноподанически множество, наброяващо двайсет и пет хиляди, стана на крака и подхвана фалшиво химна.
— Жалко, че и ние в Щатите си нямаме такова нещо — сподели Харви със Стивън, — което да измести Никсън. Тогава нямаше да си имаме неприятности като скандала „Уотъргейт“.
Стивън си помисли, че сънародникът му не е справедлив. До Харви Меткаф Ричард Никсън приличаше едва ли не на светец.
— Заповядайте в моята ложа, професоре. Ще ви запозная с гостите си. Охарчих се с цели седемстотин и петдесет лири стерлинги за проклетата ложа, дайте поне да я напълним. Обядвали ли сте?