Нито пени повече, нито пени по-малко
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-253-4
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Нито пени повече, нито пени по-малко». Краткое содержание книги:
Планът им е съвсем прост: да „ужилят“ измамника, да му задигнат точно толкова, колкото им е откраднал той, и да си върнат парите. До последното пени!
— Тази година шансовете ти, Харви, са по-добри от всякога — отбеляза високопоставеният банкер.
— Не бих ги надценявал, сър Хауард, все пак Лестър Пигот ще се състезава с кобилата на херцог Девъншир — Принцеса, пък и фаворит е кобилата на кралицата — Хайклар. Два пъти съм се класирал на второ място, веднъж съм бил обявяван за фаворит и въпреки това не съм печелел, затова вече се питам дали изобщо някога ще доживея конете ми да грабнат победата.
— Още една телеграма, господине.
И този път Харви разкъса плика с месестото си кутре.
— „Пожелаваме Ви всичко най-хубаво и успех на надбягванията в Аскот.“ От персонала на твоята банка е, сър Хауард. Каква приятна изненада! Дайте да ви долея на всички от шампанското.
Пристигна поредната телеграма.
— При това темпо, Харви, ще се наложи да си наемеш отделно помещение в пощата — пошегува се доста нескопосно сър Хауард и всички се засмяха.
И този път домакинът прочете на глас телеграмата:
— „Съжалявам, че не мога да дойда на «Аскот». В най-скоро време се връщам в Калифорния. Ще Ви бъда признателен, ако се погрижите за моя стар приятел Родни Портър, професор в Оксфордския университет и носител на Нобелова награда. Не позволявайте на букмейкърите в Англия да ви грабят. Уайли В. Летище «Хийтроу».“ От Уайли Баркър е. Докторчето, което ме закърпи в Монте Карло. Спаси ми човекът живота. Извади ми от жлъчката ей такъв камък — колкото хлебчето, което сега ядете, доктор Хоган. Как, да го вземат мътните, да го открия тоя професор Портър? — Харви се извърна към оберкелнера. — Доведете шофьора.
След малко пред него застана облеченият безупречно като изваден от кутийка мъж.
— Някъде тук е професор Родни Портър от Оксфордския университет. Намери го.
— Как изглежда, господине?
— Откъде да знам как изглежда! — сопна се Харви. — Изглежда като професор.
Волю-неволю, шофьорът се прости с намеренията си да прекара един приятен следобед край перилата на хиподрума и се отдалечи, оставяйки Харви и гостите му да се наслаждават на ягодите, шампанското и купчината телеграми, които продължаваха да пристигат.
— Ако победиш, ще получиш купата лично от кралицата — поясни Ник Лойд.
— Така ли? Това ще е върховният миг в моя живот: да спечеля конните надбягвания на „Аскот“ и да се запозная с Нейно Величество кралицата. Ако Розали победи, ще предложа дъщеря ми да се омъжи за принц Чарлс — горе-долу са на едни години.
— Съмнявам се, че дори ти, Харви, ще успееш да го уредиш.
— А какво ще правите с парите от наградата — 81 000 лири стерлинги? — полюбопитства Джейми Кларк.
— Ще ги даря за някое благотворително начинание — отвърна богаташът, доволен от впечатлението, което е направил на гостите си.
— Много щедро от твоя страна, Харви. Но всъщност ти се славиш тъкмо като такъв — отбеляза Ник Лойд и се спогледа многозначително с Майкъл Хоган.
Дори и другите да не бяха наясно с това, те двамата знаеха с какво точно се слави техният домакин.
Шофьорът се върна да докладва, че няма и следа от самотен професор нито в барчето, нито в ресторанта на терасата, нито в бюфета долу при конюшнята, и че не са го допуснали на трибуните за членове на Клуба.
— То оставаше да те пуснат — изсумтя надуто Харви. — Налага се сам да го потърся. Вие се почерпете и се забавлявайте. — Стана от масата и се отправи заедно с шофьора към изхода. — Разкарай се оттук и се поразмърдай. Само да си посмял да ми обясняваш, че не си го намерил, инак ще ти се наложи да си търсиш нова работа.
Шофьорът трепна. Харви се върха ухилен при гостите.
— Ще ида да видя конете и ездачите, които ще участват в надбягванията в два часа.
— Излиза от ложата — съобщи Джеймс.
— Какво става, Джеймс? Да не си започнал да си приказваш сам? — попита властен глас, който той позна.
Вдигна глава и видя лорд Съмърсет, възправил се като канара в целия си достолепен ръст от метър и осемдесет и три — през Първата световна война бе удостоен с „Военен кръст“ и с орден „За бойни заслуги“. Още излъчваше плам и енергия, макар и от сбръчканото му лице да се виждаше, че отдавна е прехвърлил възрастта, когато Създателят е изпълнил договора си с него.