Синя луна
- Автор: Ноэль Алисон
- Серия: Immortals #2
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-954-685-953-2
- Переводчик: Маргарита Терзиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Синя луна». Краткое содержание книги:
Решена да го спаси, Евър пътува до мистичното измерение Съмърленд не само за да разкрие тайните от вековния живот на Деймън, но и за да проучи Хрониките на Акаша, които ще й дадат отговори за миналото и бъдещето… и за промяната им.
Настъпването на Синя луна — второто пълнолуние в рамките на един месец, дава на Евър рядката възможност да постигне нещо невероятно.
Но кое да избере — да се върне назад във времето и да предотврати катастрофата, в която загива семейството й, или да спаси Деймън, който се състарява с всеки изминал ден и е загубил способностите си?
Да кажа, че се безпокоях за набавянето на продуктите, е меко казано. Дори не бях сигурна някои от тях дали съществуват и това ме обезверяваше още преди да започна. Но Ава ме убеди, че Лина ще набави всичко и че може да й се вярва. И досега не съм напълно сигурна във второто, но просто нямаше към кого другиго да се обърна.
Докато събираше съставките, Лина не спираше да ме оглежда с присвити очи и това започна да ме изнервя. А когато навря смачкания лист със списъка в носа ми и попита: „Какво всъщност практикувате вие? Някаква алхимия ли?“, реших, че съм направила колосална грешка.
Ава ме стрелна с поглед и тъкмо щеше да се намеси, когато поклатих глава и се засмях:
— Ако имате предвид алхимията в истинския смисъл на думата като овладяване на природата на нещата, предотвратяване на хаоса и удължаване на живота за неопределено време (изрових от интернет тази дефиниция и я научих наизуст), тогава отговорът ми е „не“, това е много далече от мен. Просто искам да опитам малко бяла магия, за да победя в училищното състезание, да си намеря готин кавалер за бала и да излекувам сенната си хрема, защото пролетта идва и не ми се ще да ходя на бала със зачервен нос, нали разбирате?
Забелязах, че не ми вярва, особено за алергията, и добавих бързо:
— Ето защо ми трябва розовият кварц, нали той носи любов? А после и тюркоаза… — посочих към шията й — той има целебна сила…
Бях готова да издекламирам всичко научено само преди час за продуктите, но реших, че това е достатъчно, и свих рамене.
Разопаковам внимателно кристалите, поемам всеки един в дланта си, затварям пръсти около него и си представям как през него минава чиста бяла светлина, после изпълнявам прецизно всяка стъпка от ритуала за пречистване. Според прочетеното в кристала това е първият етап от програмирането на камъните. Вторият е да ги помоля (на глас) да поемат от лунната светлина, за да ми доставят съответната енергия.
— Тюркоаз — прошепвам и поглеждам към вратата, за да се уверя, че е плътно затворена, докато си шепна и си представям шокираната физиономия на Сабин, ако влезе ненадейно и ме завари да нашепвам мили думи на купчината с камъни, — моля те да изцелиш, пречистиш и възстановиш баланса между чакрите с помощта на дадената ти от природата сила!
Поемам дълбоко въздух, вливам в камъка от моята енергия и го поставям в кесията. Пресягам се за следващия, чувствам се глупаво, като някаква вещица, но знам, че нямам друг избор и трябва да продължа.
Заемам се с полирания розов кварц, вдигам поотделно всеки от четирите камъка и го насищам с бяла светлина, като повтарям:
— Моля те, осигури ми безусловна любов и безкраен покой.
Слагам ги поред в копринената кесия при тюркоаза, вземам старолита — красив камък, създаден от сълзите на феите — и го моля да осигури древна мъдрост, късмет и помощ за връзка с другите измерения. Хващам в другата ръка зоисита и ги държа едновременно, пречиствам ги с бялата светлина и шепна:
— Моля ви да трансформирате цялата негативна енергия в позитивна, да ми помогнете да се свържа с мистичните царства и…
— Евър? Може ли да вляза?
Поглеждам към дървения праг на вратата — петте сантиметра, които ме разделят от Сабин. После връщам поглед към купчината билки, масла, свещи и мускали, включително и двата камъка в ръцете ми.
— Моля ви да помогнете за изцелението, възстановяването и всичко останало, което е в природата ви — изстрелвам като картечница и ги скривам в кесията.
Само че големият не може да влезе.
— Евър?
Бутам с всичка сила, опитвам се да го наместя, но отворът е толкова малък, че за да влезе, трябва да разкъсам плата.
Сабин чука отново — три отчетливи удара — послание, че знае, че съм вътре и търпението й е на изчерпване. Нямам никакво време за разговори, но съм принудена да кажа:
— Секунда само!
Напъхвам някак си камъка, изтичвам към балкона, оставям кесията на малката масичка, откъдето луната се вижда идеално, после тичам вътре, бутам всичко зад бюрото и когато Сабин почуква отново, оглеждам стаята с нейните очи, макар да знам, че няма време за промени.
— Евър! Добре ли си? — пита тя едновременно ядосано и загрижено.
— Да… аз само… — хващам тениската вдигам я и я надявам на главата си, после обръщам гръб към вратата и викам: — Сега може да влезеш… аз…