Синя луна
- Автор: Ноэль Алисон
- Серия: Immortals #2
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-954-685-953-2
- Переводчик: Маргарита Терзиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Синя луна». Краткое содержание книги:
Решена да го спаси, Евър пътува до мистичното измерение Съмърленд не само за да разкрие тайните от вековния живот на Деймън, но и за да проучи Хрониките на Акаша, които ще й дадат отговори за миналото и бъдещето… и за промяната им.
Настъпването на Синя луна — второто пълнолуние в рамките на един месец, дава на Евър рядката възможност да постигне нещо невероятно.
Но кое да избере — да се върне назад във времето и да предотврати катастрофата, в която загива семейството й, или да спаси Деймън, който се състарява с всеки изминал ден и е загубил способностите си?
Тя прегръща тялото си с ръце, повдига рамене и аз разбирам, че говоря на вятъра. Ясно е, че тя ще се връща там все по-често, ще използва всяка минута, за да се върне в онази приказна страна.
— Вече имаш всичко необходимо, нали?
Кимам, влизам в колата и казвам:
— Останалото ще си набавя на път към дома.
— Сигурна ли си, че си готова? — поглежда ме загрижено тя и лицето й отново става сериозно. — Имам предвид, да оставиш всичко това… да оставиш Деймън?
Не, не искам да мисля сега за това. Имам прекалено много работа, трябва да се съсредоточа върху задачата, докато дойде време да се сбогувам.
— Защото веднъж стореното не може да се промени — добавя тя.
— Сама виждаш, че това не е вярно — поглеждам я в очите.
Ава се накланя напред, кестенявата коса пада върху лицето й, тя вдига ръка и я прибира зад ушите.
— Когато се върнеш там… нали разбираш, че ще си бъдеш напълно нормална? Няма да имаш достъп до другото познание, дори няма да знаеш, че то съществува. Сигурна ли си, че го искаш?
Свеждам поглед и подритвам едно камъче.
— Виж… няма да те лъжа. Всичко стана по-бързо от очакваното. Надявах се да имам повече време… да доведа нещата докрай. Но като цяло мисля, че съм готова. — Спирам за миг, повтарям наум казаното, разбирам, че то не изразява точните ми мисли, и започвам отначало. — Да, готова съм. Напълно готова. И според мен най-правилното решение е да върна нещата обратно, както трябва да бъдат?
И без да искам извисявам глас, така че последните думи звучат повече като въпрос, отколкото като изявление. Тръсвам глава и продължавам:
— Убедена съм, че това е точното решение. Иначе защо ще ми се дава достъп до хрониките?
Ава ме гледа настойчиво, без да мига.
— А и просто не можеш да си представиш колко много искам да видя семейството си.
Тя идва до мен, прегръща ме, притиска ме до гърдите си и прошепва:
— Радвам се за теб. И въпреки че ще ми липсваш, съм щастлива, че ми повярва и ми повери тази последна задача.
— Не знам как да ти благодаря за помощта — прошепвам и гласът ми натежава от сълзи.
Тя погалва косата ми и казва:
— Ти вече ми се отблагодари.
Поглеждам наоколо, попивам всяка подробност от тази невероятно ясна вечер в красивия крайбрежен град и не мога да повярвам, че само след няколко часа ще бъда далеч оттук. Ще оставя Сабин, Хевън, Ава… Деймън… сякаш… сякаш никога не са съществували.
— Добре ли си? — пита тихо тя. Гласът й е нежен, разбиращ, явно е разчела правилно погледа ми.
Кимам и соча към малката лилава хартиена торба в краката й, върху която е изписано със златни букви: „Мистикс & Муунбиймс“.
— Разбра ли точно как трябва да приготвиш билките? Дръж ги на хладно и тъмно място и не ги слагай в… червения сироп, преди последния, трети ден.
— Не се безпокой. Всичко е запечатано тук — слага пръст на слепоочието си, после вдига плика и го притиска към гърдите си.
Кимам и мигам бързо, за да задържа сълзите. Знам, че това е първото от дългата поредица сбогувания.
— Утре ще дойда да ти донеса останалото. И нали се разбрахме, само в случай че се наложи, в което се съмнявам.
Най-после сядам в колата, затварям вратата и поемам към океана. Единствената ми възможност е напред, към бъдещето.
По пътя спирам, набавям останалите продукти, качвам пакетите в стаята и изсипвам всичко на бюрото. Заравям пръсти в купчината от свещи, масла и билки, нетърпелива да стигна до кристалите, защото първата ми работа е с тях. Всеки от тях трябва да бъде програмиран в зависимост от типа и предназначението му, преди да сложа всички в бродираната копринена кесия и да ги оставя навън, за да поемат възможно най-много лунна светлина. През това време трябва да материализирам хаванче и чукало (забравих да купя, но понеже е само инструмент, а не съставка, смятам, че няма да е проблем, ако ги проявя), да счукам някои от билките и да ги сваря в стъкленици. После да ги смеся с всичките минерали и цветни пудри, които Лина насипа в малки муски и надписа надлежно всеки от тях. И всичко трябва да се извърши на седем точни стъпки, като всяка от тях започва с почукване по кристалната купа така, че да зазвучи в синхрон със седмата чакра, която отговаря за вдъхновението и възприятията отвъд времето и пространството, както и цял куп други неща, свързани с божественото. Гледам купа със съставките и треперя от вълнение. След поредица от фал стартове най-после всичко ще си дойде на мястото.