Врагът на Господа

Извадих Хюелбейн и опрях острието в гърлото му.

— Не чух добре как ме нарече накрая, епископе.

Той не отвърна, а хвърли поглед към другарите на Ланселот, които приближаваха към нас. Амхар и Лохолт бяха извадили мечовете си, но двамата друиди само ме наблюдаваха с неразгадаем израз на лицата. През това време Кълхуч вече бе прекосил реката и застана до мен, както и Галахад. А разтревожените копиеносци на Ланселот ни гледаха от далеч.

— Та какво каза накрая, епископе, чий господар съм аз? — попитах отново аз, докосвайки гърлото му с Хюелбейн.

— На Вавилонската курва! — изхърхори той отчаяно, — всички езичници я почитат. Блудницата, лорд Дерфел, истински звяр! Антихристът!

Усмихнах се.

— Аз пък си помислих, че обиждаш принцеса Сийнуин.

— Не, лорд, не! Не! — сключи той ръце. — Никога!

— Закълни се тогава.

— Кълна се, лорд! В Светия Дух, кълна се.

— Не знам кой е Светият Дух, епископе — охладих аз ентусиазма му и натиснах с върха на Хюелбейн адамовата му ябълка. — Закълни се пред моя меч. Целуни го и ще ти повярвам.

В този момент Сенсъм ме намрази. И преди не ме харесваше, но сега направо ме ненавиждаше. Въпреки това опря устни до острието на Хюелбейн и целуна стоманата.

— Не съм искал да обидя принцесата. Кълна се.

Задържах Хюелбейн върху устните му за миг, после прибрах меча в ножницата и оставих Сенсъм да се изправи.

— Мислех, че пазиш Свещено бодливо дръвче в Инис Уидрин, епископе?

Той се опита да изчисти тревата от мокрите си дрехи и сопнато ми отговори:

— Бог ме призова да свърша по-висши дела.

— Разкажи ми за тях.

Той ме погледна, очите му бяха пълни с омраза, но страхът надделя.

— Бог ме призова да застана до крал Ланселот, лорд Дерфел. А Неговата милост смекчи сърцето на принцеса Гуинивиър. Тая надежди, че и тя някои ден ще види неугасващата Му светлина.

Това ме разсмя.

— Тя вижда светлината на Изида, епископе, и ти много добре знаеш. Освен това те мрази, боклук такъв, така че кажи какво си и дал, та си я накарал да промени решението си.

— Аз да й дам на нея? — престори се той на удивен. — Че какво мога аз да дам на една принцеса? Аз нямам нищо, аз съм беден, за да служа на Господа, аз съм само един скромен свещеник.

— Ти си една крастава жаба, Сенсъм. Мръсотия под ботушите ми — плюх, за да прогоня злото. От думите му предположих, че идеята за покръстването на Ланселот е била негова, и че именно тази идея бе спасила силурския крал от унижението да бъде отхвърлен от Митра. Но не вярвах, че това предложение е било достатъчно, за да помири Гуинивиър със Сенсъм и неговата религия. Той сигурно й беше дал нещо или й беше обещал нещо. Знаех, че няма да си признае, затова само плюх още веднъж, а той, решил, че храчката е знак да си върви, пъргаво затича към града.