Врагът на Господа
- Автор: Корнуэлл Бернард
- Серия: Warlord Chronicles #2
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Абагар
- ISBN: 954-584-227-х
- Переводчик: Сашка Георгиева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Врагът на Господа». Краткое содержание книги:
Ланселот, ако трябва да бъда честен, изглеждаше ужасно смутен по време на тази проповед. И нищо чудно — цялата тази церемония сигурно го притесняваше, защото той беше човек с голяма гордост и лесно ранимо достойнство, но въпреки това явно бе решил, че е по-добре да бъде потопен в реката, отколкото публично да бъде унижен като не бъде избран сред посветените в тайнствата на Митра. Сигурен, че няма да бъде приет в редовете на митраистите, той се бе съгласил публично да се откаже от старите Богове. Забелязах как Гуинивиър съзнателно избягва да гледа към реката и рееше поглед към бойните знамена, забити във валовете и край дървените укрепления, ограждащи Кориниум. Тя беше езичница, почитателка на Изида, всички знаеха, че мрази християнската религия. Но беше превъзмогнала своята омраза, явно притисната от необходимостта да подкрепи с личното си присъствие тази публична церемония, която щеше да спаси Ланселот от унижението на Митра. Двамата друиди разговаряха тихо с нея и понякога успяваха да я разсмеят.
Сенсъм се обърна с лице към Ланселот.
— Кралю господарю — викна той така че да може и ние на отсрещния бряг да го чуем — елате сега! Влезте във водите на живота, като малко дете да получите своето кръщение в името на благословената църква на единствения истински Бог.
Гуинивиър бавно се обърна да види как Ланселот ще нагази в реката. Галахад се прекръсти. Християнските свещеници на отсрещния бряг разпериха ръце за молитва, а жените коленичиха, вперили възторжено очи в красивия, висок крал, който застана във водата до епископ Сенсъм. Слънчевите лъчи играеха по водата и се гонеха с отблясъка от кръста на Сенсъм. Ланселот не вдигаше очи като че ли не искаше да вижда хората, които ставаха свидетели на този унизителен ритуал.
Сенсъм протегна ръка и я положи върху короната, увенчала главата на Ланселот.
— Приемаш ли — викна той, така че да го чуем всички — истинската вяра, единствената вяра, вярата в Христос, който умря заради нашите грехове.
Ланселот изглежда каза: «Да», макар никой от нас да не чу отговора му.
— Тогава — продължи Сенсъм, а аз се зачудих откъде такъв глас у такова човече, — отказваш ли се от всички други Богове и от всички други вери и от всички други нечисти духове и демони, идоли и дяволски изчадия, чиито нечисти дела заблуждават този свят?
Ланселот кимна и измънка нещо.
— А осъждаш ли — продължи епископът с явно удоволствие — и осмиваш ли ритуалите на Митра, признаваш ли, че те са изпражнения на Сатаната и ужас за нашия Господ Иисус Христос?
— Да — ясно чухме отговора на Ланселот.
— Тогава в името на Отца — викна Сенсъм — на Сина и на Светия Дух, аз те провъзгласявам за християнин — и тук епископът дръпна силно короната върху главата на Ланселот и го потопи целия в студената вода на Чърн. Сенсъм задържа Ланселот толкова дълго под водата като че ли искаше да го удави. Накрая го пусна и докато копелето плюеше и кашляше епископът отново заговори.
— Обявявам те за благословен, наричам те християнин и те зачислявам в свещената армия на Христовите воини — завърши Сенсъм.
Гуинивиър, без да знае точно какво се прави в такива случаи, учтиво започна да ръкопляска. Жените и свещениците подеха нова песен.
— Какво в светото име на светата блудница е «Светия Дух»? — заяде се Кълхуч с Галахад.
Но Галахад нямаше време за това. Обладан от щастие от покръстването на брат си, той се втурна към реката, прецапа я и застана пред Ланселот, точно когато онзи зачервен и почти задушен измъкваше главата си от водата, за да поеме първата си глътка въздух. Ланселот не очакваше да види Галахад пред себе си и за момент замръзна неподвижен, без съмнение изпълнен със съзнанието, че Галахад бе мой приятел. Но после внезапно си спомни, че току-що му бяха вменили християнска любов и се остави в ръцете на своя полубрат, който възторжено го прегърна.
— Няма ли и ние да целунем кучия син? — захили се Кълхуч към мен.
— Остави го — казах аз. Ланселот не ме беше видял и аз нямах никакво желание да ме вижда, но точно тогава ме забеляза Сенсъм, който беше излязъл от реката и се опитваше да изцеди водата от тежките поли на дрехите си. Господарят на мишките просто не можеше да отмине враг без да го предизвика и сега не устоя на изкушението.