Врагът на Господа

— Скъпият Бедуин — обясни ми Кълхуч — играеше и от двете страни на дъската за игра. Когато умря, намерихме в къщата му изображение на Бел, а жена му ни каза, че правел жертвоприношения пред него. Ще видиш, че съм прав. Така Ланселот ще избегне позора да бъде отхвърлен от Митра.

— Може пък да е бил докоснат от Господ Бог — възпротиви се Галахад.

— Ако е така, твоят Бог просто си е изцапал ръцете — отвърна Кълхуч. — Прощавай, ако такова… оня ти беше брат все пак.

— Полубрат — уточни Галахад явно за да подчертае, че с Ланселот го свързва по-далечно родство.

Каруцата спря съвсем близо до брега на реката. Сенсъм се изтътрузи по надолнището до тръстиките и без да повдига полите на пищните си дрехи нагази във водата. Ланселот слезе от коня си и зачака на брега докато епископът стигне до кола с кръста. Сенсъм е дребен човек, така че водата там го заля чак до тежкия кръст, който висеше на тесните му гърди. Той се обърна към нас — станали по неволя негово паство — и издигна силния си глас.

— Тази седмица вие ще понесете копията си срещу врага и Бог ще ви благослови. Бог ще ви помогне! А днес, тук в тази река, ще видите доказателство за силата на нашия Бог. — Християните сред нас се прекръстиха, а езичниците, като Кълхуч и мен, плюха да прогонят злото.

— Виждате тук крал Ланселот! — продължи Сенсъм, махвайки с ръка към Ланселот, сякаш не го бяхме разпознали вече. — Той е героят от Беноик, кралят на Силурия и Лорд на орлите!

— Лорд на кое? — попита Кълхуч.

— И тази седмица — не му обърна внимание Сенсъм, — точно тази седмица, той трябваше да бъде приет сред гнусната пасмина, почитаща Митра — този лъжлив Бог на кръвта и гнева.

— Не можеше и да се надява на това — изрева Кълхуч сред дружния ропот на мъжете, почитатели на Митра.

— Но вчера — надвика ни Сенсъм — този благороден крал получи видение. Видение! Не някакво кошмарно бълнуване, предизвикано от лошо храносмилане или от пиян магьосник, а чисто и красиво видение, дошло от небето на златни крила. Свято видение!

— Аха, Ейд си е вдигнала полите — измърмори Кълхуч.

— Светата и благословена Майка Божия се яви на Ланселот — викна Сенсъм. — Самата Дева Мария, тази тъжна мадона, от чиято девствена и съвършена утроба се роди детето Иисус, Спасителят на цялото човечество. И вчера сред поток от светлина, сред облак от златни звезди, тя се явила на крал Ланселот и с нежната си ръка докоснала Танладуир! — Сенсъм отново махна назад с ръка, а Ейд тържествено измъкна меча на Ланселот, наричан Танладуир, ще рече „Светлия убиец! и го вдигна високо. Стоманата отрази слънчевата светлина право в очите ми и за миг ме заслепи.

— Нашата благословена Богородица обещала на краля, че с този меч ще бъде извоювана победа за Британия. Казала, че той е докоснат от ръката на Сина, белязана с гвоздей, и е благословен от ласката на Неговата майка. От днес нататък, заявила нашата Дева, този меч ще се нарича Острието на Христос, защото е свещен.