ЧОВЕК НА ИМЕ УВЕ
- Автор: Бакман Фредрик
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ciela
- ISBN: 9789542815075
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «ЧОВЕК НА ИМЕ УВЕ». Краткое содержание книги:
След това Уве купи още два пъти сааб „900“, а след това – първия сааб „9000“. Руне купи волво „265“, а после – волво „745“ естейт. Повече деца обаче нямаха. Една вечер Соня се прибра и разказа на Уве, че Анита е ходила на лекар.
Седмица по-късно в гаража на Руне се появи волво „740“ салун.
Уве го видя, докато миеше сааба. Вечерта Руне намери половин бутилка уиски пред вратата си. Не си казаха и дума по този въпрос.
Може би мъката им заради децата трябваше да ги сближи. Само че на мъката не може да се разчита. Когато хората не я споделят, има голяма вероятност тъкмо тя да ги раздели.
Може би Уве никога не прости на Руне, че има син, с когото дори не се разбира. Може би Руне никога не прости на Уве, че не може да му прости. Може би нито един от двамата не успя да прости на себе си, че не могат да дадат на жените, които обичат, онова, за което най-много копнеят. Момчето на Руне и Анита порасна и се изнесе от дома при първия възможен случай. Руне пък отиде и си купи беемве, един от онези автомобили, в които има място само за двама и ръчна чанта. Сега вече бяха останали сами с Анита, както бе казал на Соня, когато се видяха на паркинга.
– А и човек не може да кара волво цял живот – обясни той и се опита да се усмихне.
Тя бе забелязала, че той се опитва да преглътне сълзите. В този момент Уве разбра, че част от Руне се е предала завинаги. Тъкмо затова нито Уве прости на Руне, нито Руне си прости.
Та определено имаше хора, които си въобразяваха, че чувствата не могат да бъдат преценени по автомобилите. Но тези хора грешаха.
29
ЧОВЕК НА ИМЕ УВЕ И ОБРАТНИЯ
– Кажи къде отиваме? – пита задъханата Парване.
– Да оправим нещо – отвръща кратко Уве, на три крачки пред нея. Котката подтичва до него.
– Какво нещо?
– Едно нещо.
Парване спира и си поема дъх.
– Ето тук! – провиква се Уве и спира точно пред малко кафене.
През стъклената врата се процежда аромат на прясно изпечени кроасани. Парване поглежда паркинга от другата страна на улицата, където са оставили сааба. Нямаше как да паркират по-близо до кафенето. Първоначално Уве бе убеден, че кафенето е в другия край на улицата. Тогава Парване предложи да паркират от онази страна, но веднага се отказаха, когато разбраха, че паркингът струва крона на час.
Затова паркираха тук и обиколиха квартала, за да открият кафенето. Защото Уве, както стана ясно на Парване, бе от хората, които, когато не са сигурни къде точно отиват, просто вървят право напред, убедени, че улицата рано или късно ще ги отведе където трябва. По този начин най-сетне откриха, че кафенето се намира точно срещу мястото, на което са паркирали. Уве се прави, че е искал да стане точно така още от самото начало. Парване бърше потта от бузата си.
Мъж с рошава, мръсна брада се е облегнал на стената на къща надолу по улицата. Държи хартиена чашка в ръка. Пред кафенето Уве, Парване и котката срещат слабо момче на около двайсет, с нещо като размазани сажди около очите. На Уве му трябва известно време, докато се сети, че това е същото момче, което стоеше зад другото до навеса за велосипеди, когато Уве го видя за пръв път. Момчето ги наблюдава малко предпазливо. Усмихва се на Уве и той кима в отговор, защото не знае какво друго да направи. Сякаш иска да изясни, че няма намерение да върне усмивката, но благодари.
– Защо не ми позволи да паркирам до червената кола? – любопитства Парване, когато отварят стъклената вратата и влизат вътре.
Уве не отговаря.
– Щях да се справя! – заявява самоуверено тя.
Уве клати уморено глава. Преди два часа тя дори нямаше представа на кое се казва съединител, а сега се дразни, защото не ѝ е позволил да се навре на тясно място за паркиране.
Още с влизането в кафенето Уве вижда с крайчеца на окото си как слабото момче с почернените очи подава сандвича си на бездомник.
– Ей, Уве, здрасти! – провиква се някой така нетърпеливо, че гласът преминава във фалцет.
Уве се обръща и вижда младежа от навеса за велосипеди. Застанал е зад дълъг плот в предната част на помещението, нахлупил бейзболна шапка. При това вътре.
Котката и Парване се настаняват удобно, Бременната бърше пот от челото си, въпреки че вътре е леденостудено. Всъщност вътре е по-студено, отколкото вън, на улицата. Налива си чаша вода от каната, оставена на плота. Котката лочи от чашата ѝ, когато тя не гледа.