ЧОВЕК НА ИМЕ УВЕ

– Мама му стара. Уве нямаше да е никак доволен, нали?

Тя избухва в смях. Защото на Уве наистина нямаше да му е никак приятно.

Вечерта развежда млада двойка, женени отскоро, из къщата на Уве и Соня. Жената е бременна. Очите ѝ блестят, докато обикаля стаите, точно като на човек, който си представя бъдещите спомени на детето си на този етаж. Съпругът ѝ не е толкова запленен от къщата. Обут е в панталони на дърводелец и през повечето време подритва праговете и е раздразнен. Парване очевидно е наясно, че това няма значение, защото по очите на момичето разбира, че решението вече е взето. Когато младежът пита сърдито за „гаража“, който е споменат в обявата, Парване го поглежда внимателно, кима отсечено и го пита каква кола кара. Младият човек изпъва гръб за пръв път, усмихва се едва забележимо и я поглежда право в очите с неприкрита гордост, която може да бъде събудена от една– единствена дума.

– Сааб.