ЧОВЕК НА ИМЕ УВЕ
- Автор: Бакман Фредрик
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ciela
- ISBN: 9789542815075
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «ЧОВЕК НА ИМЕ УВЕ». Краткое содержание книги:
Като частично отмъщение, четири години по-късно Уве успя да осуети плановете на Руне да си сложи нови прозорци на къщата, защото архитектурният отдел, след трийсет и три писма и десетки гневни телефонни разговори, вдигна ръце и прие аргумента на Уве, че по този начин ще бъде „съсипан архитектурният колорит на квартала“.
През следващите три години Руне наричаше Уве „проклет бюрократ“. Уве приемаше това определение като комплимент. На следващата година той смени собствените си прозорци.
Когато дойде следващата зима, ръководството реши, че кварталът има нужда от нова обща отоплителна система. Не беше никак чудно, че Руне и Уве имаха коренно противоположни представи за необходимата отоплителна система, а съседите нарекоха разразилата се между тях битка „битката за водната помпа“. И така, неразбирателството между двамата се задълбочи.
И продължи.
Както Соня казваше, имаше и други моменти. Не бяха много, но жени като Соня и Анита знаеха как да се възползват от тях. Конфликтът не беше възникнал още от самото начало. Едно лято през осемдесетте Уве си купи сааб „9000“, а Руне – волво „760“. Бяха доволни от избора си и мирът продължи няколко седмици. Соня и Анита дори успяха на няколко пъти да съберат четиримата на вечеря. Синът на Руне и Анита, който вече бе станал тийнейджър, лишен от какъвто и да било чар, невъзпитан до безобразие, седеше в единия край на масата като дразнещ аксесоар. Момчето бе родено гневно, често казваше Соня с тъга в гласа, но Уве и Руне се разбираха толкова добре, че една вечер дори пийнаха заедно уиски.
За съжаление, на последната им вечеря заедно това лято на Уве и Руне им хрумна да си направят барбекю. Очевидно враждата се възпламени отново заради най-ефикасния начин, по който да запалят кръглия грил на Уве. Петнайсет минути по-късно спорът стана толкова шумен, че Соня и Анита стигнаха до единодушното решение, че е най-добре да изядат вечерята поотделно. Двамата мъже имаха време да купят и продадат волво „760“ (турбо) и сааб „9000“, преди да си проговорят отново. Междувременно съседите идваха и си отиваха. Накрая се появиха толкова много лица в съседните къщи, че се сляха в едно сиво море. На мястото на някогашната гора се издигаха строителни кранове. Уве и Руне стояха пред къщите си, пъхнали инатливо ръце в джобовете, също като антики в едно ново време, докато парад от наперени брокери, които едва успяваха да видят какво става над възлите на вратовръзките си с размерите на грейпфрути, обикаляха алеята между къщите и ги наблюдаваха – точно както лешояди наблюдават тръгнали на водопой говеда. Нямаха търпение да настанят тук поредното семейство на някой скапан консултант. И Уве, и Руне бяха наясно, че е така.
Синът на Руне и Анита се изнесе от дома на двайсет, в началото на деветдесетте. Очевидно бе заминал за Америка, разбра Уве от Соня. Почти не го виждаха. От време на време звънеше по телефона на Анита, обикновено по Коледа. „Той сега е толкова зает с неговите си неща“, казваше Анита, докато се опитваше да се разведри. Соня забелязваше, че приятелката ѝ едва сдържа сълзите си. Някои момчета зарязват всичко и не се обръщат назад. Така бе и при него.
Руне не казваше нищо по въпроса. За всеки, който го познаваше отдавна, беше очевидно, че през следващите години се смаляваше. Сякаш се свива след всяка дълбока въздишка и никога повече не диша нормално.
Няколко години по-късно Руне и Уве се скараха за стотен път заради общата отоплителна система. Уве изфуча вбесен от събрание на сдружението и никога повече не се весна. Последната битка между двамата не доведе до нищо добро, когато Руне купи една от автоматичните косачки-роботи, която поръча от Азия и остави да свисти на поляната зад къщите. Руне можел дори да я програмира да прави „специални шарки“, както обясни Соня една вечер, когато се върна от дома на Анита, силно впечатлена. Уве скоро възропта, че малката роботизирана гнус по цяла нощ ръмжала под прозорците на спалнята им, когато била в режим „специални шарки“. На следващата сутрин, напълно необяснимо, роботът се оказа в басейна на Руне.
Месец по-късно Руне влезе в болница за пръв път. Така и не купи друга косачка. Уве не помнеше как точно е започнала враждата им, ала много добре знаеше, че приключи тогава. След това за Уве останаха единствено спомени и никакви спомени за Руне.
Има хора, които си мислят, че не могат да обяснят чувствата на хората по автомобилите, които карат.
Когато се преместиха в квартала, Уве караше сааб „96“, а Руне – волво „244“. След инцидента Уве си купи сааб „95“, за да има достатъчно място за инвалидната количка на Соня. Същата година Руне си купи волво „245“, за да имат място за детската количка. Три години по-късно Соня се сдоби с по-модерен инвалиден стол и Уве купи хетчбек, сааб „900“. Руне купи волво „256“, защото Анита заговори за второ дете.