Летен прилив
- Автор: Шеффилд Чарльз
- Серия: Наследената вселена #1
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-106-6
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Летен прилив». Краткое содержание книги:
Достъпът до нестабилната Куейк е забранен, но някои много настойчиви космически пътешественици са решени да я посетят. Професор Дариа Ланг, всепризнат специалист по артефактите, оставени от отдавна изчезнали извънземни наречени Строителите, подозира, че по време на необикновен силен летен прилив може да се натъкне и на самите Строители. Луис Ненда и сикропеанецът Атвар Х’сиал имат свои интереси на Куейк и ще направят всичко, за да се доберат дотам.
А съветникът Джулиъс Грейвс издирва масови убийци. Ако те се крият на Куейк, той не се нуждае от ничие разрешение, за да ги залови.
Сякаш в потвърждение на казаното от Пери, подът на пещерата се разтресе. Малкият трус остави незасегнат покрива, но се вдигна облак фин бял прах и целите ги покри.
— Не ме интересува… кхъ… къде са отишли — Пери не можеше да спре кашлицата си. — Интересува ме къде ще отидем ние.
— Отиваме да намерим близначките Кармел — Грейвс отново се опита да избърше бялата прах от очите си. Беше заприличал на цирков клоун.
— Разбира се. Къде? И кога? — за разлика от Грейвс, Пери си даваше сметка, че времето тече. — До летния прилив остават само петдесет и пет часа!
— Това време е достатъчно.
— Не е. Вие си мислите, „петдесет и пет часа“ и си представяте, че дотогава ще бъдете жив и здрав. Това е съвсем погрешно. Всеки, който е на повърхността на Куейк пет часа или дори петнадесет часа преди летния прилив, може да се смята за мъртъв. Ако не намерим скоро близначките… през следващите десет до дванадесет часа… те също ще са мъртви. Така че трябва да се откажем от търсенето и да се отправим към Умбиликал.
Думите на Пери накрая достигнаха до съзнанието на съветника. Навел плешива глава, Грейвс се изправи и въздъхна.
— Добре. Нямаме време за спор. Хайде да потърсим близначките.
— Какво ще правим с тези двете? — Пери посочи към Калик и Д’жмерлиа.
— Ще дойдат с нас естествено. Атвар Х’сиал и Луис Ненда може да не се върнат или да закъснеят, или да не открият радиофара… Вие казахте, че енергията му била на привършване.
— Така е. Съгласен съм, че не можем просто да оставим извънземните. В колата има достатъчно място за всички — Пери се обърна към Д’жмерлиа и Калик. — Хайде, да се махаме оттук.
Когато те не помръднаха, той се пресегна, хвана един от тънките предни черни крака и го повлече към изхода на тунела. Изненадващо ло’фтианецът се възпротиви.
— С цялото ми уважение, комендант Пери! — Д’жмерлиа запъна шест от краката си, наведе се и прилепи тънкия си корем до скалистия под. — Хората са много по-важни същества от мен или Калик, ние знаем това, и се стараем да правим всичко, което те ни кажат. Но Атвар Х’сиал и Луис Ненда ни заповядаха да не напускаме района. Ние трябва да чакаме, докато се върнат.
Пери се обърна разочарован към Грейвс.
— Е? Не искат да правят това, което им казвам. Мислите ли, че ще се подчинят на директна заповед от вас?
— Вероятно не — съветникът погледна спокойно Д’жмерлиа. — Ще се подчините ли?
Ло’фтианецът потрепери и се наведе още по-ниско към прашния под.
Грейвс кимна.
— Този отговор е достатъчен. Вие разбирате, коменданте, че ги поставяме в невъзможно положение. Макар че са обучени да се подчиняват на хората, те не могат да не изпълнят заповедите на техните господари. Притежават силен инстинкт за самосъхранение, но не виждат опасност тук. Аз обаче имам алтернативно предложение… такова, което може би ще бъде приемливо за тях. Можем да ги оставим тук…
— Не можем да ги оставим! Те ще умрат.
— Няма да ги оставим завинаги. Близо сме до котловината Пентаклайн. Можем да претърсим там за близначките и ако осигурим нов енергиен източник за този радиофар, да се върнем след това, независимо дали сме намерили близначките или не. Дотогава може би Луис Ненда и Атвар Х’сиал ще са се върнали. Ако не са на Куейк, сигурно ще бъде очевидно по-опасно и ще можем отново да се опитаме да убедим извънземните да тръгнат с нас.
Пери все още се колебаеше. Най-после той поклати глава.
— Мисля, че можем да направим нещо по-добро — той се обърна към Д’жмерлиа. — Атвар Х’сиал и Луис Ненда казаха ли ви да не напускате мястото, където са ви оставили?
— Казаха ни.
— Но вие вече сте го напуснали… за да дойдете в този тунел. Значи трябва да имате известна свобода на движение. Колко далеч искате да бродите наоколо с Калик?
— Един момент, моля — Д’жмерлиа се обърна и проведе диалог със свирене с хименопта, който беше приклекнал на пода, напълно неподвижен. Накрая той кимна. — Не е толкова въпрос на разстояние, колкото на време. Няколко километра може. Двамата с Калик се съгласихме, че можем да изминем толкова пеша. Но ако вие сте сигурни, че ще се върнем тук след три или четири часа, можем да пропътуваме с въздушна кола и по-голямо разстояние.
Грейвс поклати глава.
— Четири часа не е достатъчно далеч. Колко голяма е котловината Пентаклайн, коменданте?