Летен прилив
- Автор: Шеффилд Чарльз
- Серия: Наследената вселена #1
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-106-6
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Летен прилив». Краткое содержание книги:
Достъпът до нестабилната Куейк е забранен, но някои много настойчиви космически пътешественици са решени да я посетят. Професор Дариа Ланг, всепризнат специалист по артефактите, оставени от отдавна изчезнали извънземни наречени Строителите, подозира, че по време на необикновен силен летен прилив може да се натъкне и на самите Строители. Луис Ненда и сикропеанецът Атвар Х’сиал имат свои интереси на Куейк и ще направят всичко, за да се доберат дотам.
А съветникът Джулиъс Грейвс издирва масови убийци. Ако те се крият на Куейк, той не се нуждае от ничие разрешение, за да ги залови.
Приложени дразнители показват, че масата реагира на всякакво външно влияние, но след около двадесет и пет години от първата реакция започва да се връща към първоначалното си състояние. Физическото възстановяване се извършва чрез репродуциране по подсекции и всякакви паднали материали (например отломъци от комети) се използват катаболично и анаболично за синтезиране на необходимите компоненти. Локалните температурни промени се коригират до средната температура на масата от 1.63 градуса по Келвин, в съответствие с използването на течен хелий като топлопренасящ агент. Необходимият охлаждащ механизъм за поддържане на частите на Елефант под 2 градуса по Келвин е неясен.
В Елефант си издълбани дупки (включително изрязване на фрагменти до двадесет километра дълги и цели извадени надлъжни конструктивни елементи), при което общите му размери почти не са се намалили. Външната форма се поддържа постоянна и впечатлението за аморфно тяло очевидно е невярно. Ако към тялото не се добавя или отнема материал, размерите и формата на Елефант във всяка посока са инвариантни до части от милиметъра.
Предполагаема цел: Жив ли е Елефант? Има ли съзнание? Дискусията по тези въпроси продължава. Днес учените са единодушни, че Елефант е единственият активен артефакт с ограничена способност за самообновяване. Всяка отстранена част бавно става инертна, нейната проводимост намалява и системата загубва хомеостатичния28 си характер. Ако Елефант е жив, пълното време на реагиране на външни дразнители е много дълго (стотици години), а предполагаемата скорост на метаболизъм — съответно ниска.
Независимо от това, общото съзнание на артефакта със сигурност като цяло или част от него може да функционира като универсална изчислителна машина. В съответствие с пионерната работа на Демерл и Тръсиг, Елефант е бил широко използван за приложения, изискващи огромна памет и умерена изчислителна скорост.
Ако Елефант е интелигентно и притежаващо съзнание същество, идеята за цели и използване е неподходяща. Очевидно са необходими по-прецизни изследвания на съзнанието му.