Летен прилив
- Автор: Шеффилд Чарльз
- Серия: Наследената вселена #1
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-106-6
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Летен прилив». Краткое содержание книги:
Достъпът до нестабилната Куейк е забранен, но някои много настойчиви космически пътешественици са решени да я посетят. Професор Дариа Ланг, всепризнат специалист по артефактите, оставени от отдавна изчезнали извънземни наречени Строителите, подозира, че по време на необикновен силен летен прилив може да се натъкне и на самите Строители. Луис Ненда и сикропеанецът Атвар Х’сиал имат свои интереси на Куейк и ще направят всичко, за да се доберат дотам.
А съветникът Джулиъс Грейвс издирва масови убийци. Ако те се крият на Куейк, той не се нуждае от ничие разрешение, за да ги залови.
— Ами какво ще правим с близначките Кармел? Предвиждаше се да ги търсите — Дариа Ланг остана клекнала до въздухозаборника на колата. Тя обясни на Ребка защо беше поставила капана и как Атвар Х’сиал я беше изоставила. Той изглежда прие казаното от нея като маловажна подробност и го остави без коментар. Но на нея й беше трудно да го гледа в очите.
Тя знаеше защо. Онзи капан беше повече от желание да се защити, когато Атвар Х’сиал се върне. Тя искаше да й отмъсти за стореното. Но нейното неуправляемо оръжие беше поразило не когото трябва.
— Ние не можем с нищо да помогнем на близначките — отвърна Ребка. — Остава ни да се надяваме, че Грейвс и Пери са имали по-голям късмет от нас. Може би те ще ги намерят или пък космическият кораб, който вие и Д’жмерлиа сте видели, ще им помогне. Аз обаче се съмнявам, ако в него е онзи, за когото си мисля.
— Луис Ненда?
Той кимна и се обърна. Имаше си свои съображения да иска да изглежда спокоен и безразличен. Първо, беше попаднал в капана на Дариа Ланг толкова лесно, че това го изуми. Предполагаше се, че е интелигентен и предпазлив, но се бе проявил като беззащитен и небрежен. Преди пет години би прегледал навсякъде за капани. Този път беше попаднал в един като малко дете.
Второ, през годините беше установил, че сънищата от детството му на Тюфел са полезен индикатор. Те бяха негово съзнание, опитваха се да му кажат нещо важно. Той ги беше изживявал само когато бе бил в ужасна беда и винаги, когато не бе знаел какво го очаква.
Трето — и може би основно — Куейк се беше променил от времето, когато се бе приземил при радиофара. Външно промяната беше към по-добро. Ветровете бяха намалели, пясъкът беше намалял до не повече от половинсантиметрова покривка, която лежеше върху всичко, и дори далечното бучене на вулканите беше стихнало.
Но това беше невъзможно. Оставаха по-малко от четирийсет часа до летния прилив. Амарант беше точно над Куейк — огромно кърваво око, светещо под ъгъл от пет градуса. Мандъл на запад беше отново наполовина, а Гаргантюа бе дотолкова ярка, че се виждаше по мандълското пладне. Енергията на прилива, изливаща се във вътрешността на Куейк и Опал, беше огромна, достатъчна да предизвика непрекъснати и силни планетарни разтягания.
Но къде отиваше тази енергия?
Законът за запазването на енергията трябваше да е в сила дори на Куейк, но тя можеше да бъде променена в друга форма. Беше ли акумулирана посредством някакъв неизвестен физически процес дълбоко във вътрешността на планетата?
— Предполагам, че можем да останем тук и внимателно да помислим — каза Дариа Ланг и се огледа. — От дълго време е доста тихо. Ако не стане по-лошо, отколкото беше…
— Не, ще стане много по-лошо.
— Колко лошо?
— Не съм сигурен.
Изказването му беше сдържано. Той нямаше представа колко лошо, а и това беше без значение. „Трябва да се махнем от Куейк — шепнеше в ухото му един глас, — иначе сме мъртви.“ Ребка се радваше, че Дариа не можеше да чуе този глас, но той се бе научил никога да не го отминава.
— Трябва да тръгваме — добави, — още в тази минута, ако сте готова.
— И къде ще отидем?
— На Умбиликал, а след това на Междинната станция. Там ще бъдем в безопасност. Но не можем дълго да се бавим. Умбиликал е програмиран да се вдигне от повърхността на Куейк преди летния прилив.
Тя се качи в колата и погледна хронометъра.
— Вдига се дванайсет часа преди максимума на летния прилив. Това е след двайсет и седем часа. А ние можем да стигнем дотам за един добелени ден. Имаме достатъчно време.
Ребка затвори вратата на колата.
— Предпочитам да имам достатъчно време. Да тръгваме.
— Добре — тя му се усмихна. — Но вие сте видели повече от Куейк от мен. Какво мислите, че ще се случи тук по време на летния прилив?
Ребка си пое дълбоко дъх. Тя се опитваше да бъде мила с него, но по-лошото беше, че според нея той е напрегнат и има нужда да се успокои. И проблемът беше в това, че бе права. Беше много напрегнат. Не можеше да си обясни защо… Освен че веднъж се беше излъгал лошо на Куейк, приемайки, че нещо е достатъчно безопасно, докато то изобщо не беше. Не искаше да го повтори. Всеки нерв на тялото му го подканяше час по-скоро да се махнат от Куейк.
— Дариа, исках да сравним бележките си за летния прилив — каза си, че не е ядосан, задето го бе хванала в капана си, само беше впечатлен. — Но бих предпочел да направим това, когато сме на Умбиликал, на път към Междинната станция. Вие може да си мислите, че съм страхливец, но това място ме плаши. Така че, ако малко се преместите, за да имам достъп до пулта…