Мис Каприз
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #2
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Иванова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Мис Каприз». Краткое содержание книги:
И са на път да се влюбят безумно...
Само допреди няколко месеца тя е пиела шампанско на партитата на висшата английска аристокрация, омайвайки с чара си дори и принцове. Но след смъртта на майка й всичко в живота й се преобръща и нещастията я сполетяват едно след друго. Сега, разорена и отчаяна, тя куцука по един селски път насред Тексас в розова рокля с кринолин...
Той обича три неща: играта на голф, студената бира и красивите жени. Но ако знаеше какви неприятности го очакват с тази надменна английска лейди с грозна бална рокля, никога нямаше да й предложи помощта си...
Запознайте се с Франческа Дей и Дали Бодин – двама души, различни като деня и нощта. Тяхната история ще ви очарова и плени; ще ви трогне и разсмее до сълзи.
- Няма ли целувка за големия ти брат?
- Не те искам тук.
За кратко й се стори, че го е налегнало огромно изтощение, но усещането изчезна почти незабавно. Джери беше добър актьор.
- Защо първо не позвъни? - сопна му се тя. После си спомни, че преди няколко седмици във вестниците се бе появила негова снимка пред военноморската база в Бангор, Мейн, където водеше демонстрация срещу закотвянето на ядрената подводница „Трайдент“. - Отново си бил арестуван, нали?
- Хей, какво е още един арест в Страната на свободата, в Дома на смелостта? - Той се надигна от дивана, протегна ръцете си към нея и й се усмихна омагьосващо. - Хайде, сладурче. Какво ще кажеш за една целувчица?
Изглеждаше толкова много като големия брат, който й купуваше сладкиши, когато имаше астматични пристъпи, че тя почти се усмихна. Но временната й слабост беше грешка. С чудовищно ръмжене, той се преметна през масичката от стъкло и мрамор и се насочи към нея.
- Джери! - Тя отстъпи, но той не спря. Оголи зъби, изви пръсти като ноктести лапи и се запромъква към нея в най-добрата си интерпретация на Франкенщайн.
- Четириокото чудовище отново е на свобода! - изръмжа.
- Престани! - Гласът й се извиси и се превърна в писък. Точно сега не можеше да се занимава с Четириокото зъбато чудовище - не и докато дръзкото момиче и постът на вицепрезидент, и главоболието й я тормозеха. Въпреки всички изминали години брат й така и не се бе променил. Беше си старият Джери. Но тя не беше очарована както едно време.
Той се промъкна към нея с комично изкривено лице, въртеше очи и я дразнеше с тази стара игра, откакто се помнеше.
- Зъбатото чудовище разкъсва плътта на млади девици. -Погледна я страшно.
- Джери!
- Вкусни млади девици!
- Престани!
- Сочни млади девици!
Въпреки раздразнението си, тя се изкикоти.
- Джери, недей!
Отстъпваше към коридора, без да сваля очи от него, докато се приближаваше. Накрая той скочи напред с нечовешки писък. Тя също изпищя, когато я хвана в прегръдките си и започна да я върти в кръг. Искаше да извика: Мамо! Мамо, Джери ме дразни! С неочакван пристъп на носталгия искаше да извика за защита жената, която сега извръщаше лицето си всеки път когато се споменеше името на по-голямото й дете.
Джери заби зъби в рамото й и я ухапа колкото тя да изписка отново, но не толкова, че да я нарани. После се вцепени.
- Какво е това? - извика разярено. - Това е отвратително. Това не е девствена плът. - Понесе я към дивана и я пусна безцеремонно. - Мамка му. Сега ще трябва да се задоволя с пица.
Тя го обичаше и го мразеше, и искаше да го прегърне толкова много, че скочи от дивана и го удари по ръката.
- Ау! Не на насилието, сестро.
- Глупости! Защо, по дяволите, се изтърсваш тук по този начин? Толкова си безотговорен. Кога ще пораснеш?
Той не каза нищо, просто стоеше и я гледаше. Крехкото веселие между двамата се стопи. Распутиновскте му очи огледаха скъпата й рокля и стилните обувки, които бяха паднали на пода. Извади една цигара, запали я и продължи да я гледа. Беше способен да я накара да се чувства неадекватна, лично отговорна за греховете на света, но тя отказваше да се смути пред неодобрението, което постепенно се натрупваше в изражението му, докато изучаваше материалните артефакти на нейния свят.
- Сериозна съм, Джери - продължи тя. - Искам да се махнеш.
- Старецът ни би трябвало най-сетне да се гордее с теб -каза той глухо. - Малката му Наоми се е превърнала в добра капиталистическа свиня, точно като останалите.
- Не ми започвай с това.
- Така и не ми каза как реагира, когато се омъжи за японягата. - Той се изсмя цинично. - Само моята сестра Наоми може да се омъжи за японяга, който се казва Тони. Боже, каква страна.
- Майката на Тони е американка. И той е един от водещите биохимици в страната. Трудовете, които публикува, са много важни... - Тя спря, осъзнавайки, че защитава мъж, когото вече дори не харесва. Точно така й действаше Джери.
Отдели време, за да проучи по-внимателно изражението му. Умората, която си беше помислила, че вижда преди малко, изглежда, отново се беше появила и тя трябваше да си припомни, че това е просто преструвка.
- Отново си загазил, нали?
Джери сви рамене.
Той наистина изглежда уморен - помисли си, - а аз все още съм дъщеря на майка си.
- Хайде, ела в кухнята. Ще ти направя нещо за ядене. - Дори ако хуните разбиваха вратата на къщата, жените в нейното семейство пак биха събрали всички на разточителна вечеря.
Докато Джери пушеше, тя му приготви сандвич с печено говеждо, с допълнително парче швейцарско сирене, точно както го обичаше, и му добави от смокините, които беше купила за себе си. Постави храната пред него и после си наля чаша вино, като тайно го наблюдаваше как яде. Виждаше, че е гладен, точно както виждаше, че не желае тя да види колко е гладен, и се чудеше откога ли не се е хранил както трябва. Някога жените се редяха на опашка, за да получат честта да нахранят Джери Яфе. Представяше си, че сигурно още го правят, тъй като брат й продължаваше да има достатъчно сексапил. Но винаги се разяряваше, като виждаше колко небрежно се отнася той към жените, които са влюбени в него.