Мис Каприз

- Да, ще бъде. Ще е толкова неловко, че вероятно утре няма да съм в състояние да играя дори прилично. Аз съм професионален спортист, Франси. Професионалните спортисти имат фино настроени тела, като добре смазани машини. Едно малко петънце неловкост може да провали всичко. Като мръсотията. Скъпа, утре можеш да ми струваш цели пет удара.

Акцентът му беше станал невероятно плътен и тя изведнъж осъзна, че той се майтапеше с нея.

- По дяволите, Дали! Не прави това. Достатъчно съм нервна и без да ми се подиграваш.

Той се разсмя, обви ръка около раменете й и я придърпа по-близо в приятелска прегръдка.

- Защо просто не кажеш, че си нервна, вместо да ми сервираш глупавите си истории? Правиш всичко толкова трудно за теб самата.

Чувстваше се добре в прегръдката му, но не можеше да му прости напълно за подигравките.

- Лесно ти е да го кажеш. Ти очевидно се чувстваш удобно във всяко легло, но не и аз. - Пое си въздух и изплю точно това, което й се въртеше в главата. - Всъщност... дори не харесвам секса. - Ето. Каза го. Сега той можеше наистина да й се присмее.

- Е, защо така? Нещо, което е толкова приятно, като секса, и не изисква никакви пари, би трябвало да е точно по твоята част.

- Аз не съм спортна натура.

- Аха. Е, това наистина обяснява всичко.

Но тя не можеше да забрави мочурището.

- Може ли да се върнем в мотела, Дали?

- Не мисля, Франси. Ще се затвориш отново в банята, ще се тревожиш за грима си и отново ще прибегнеш до онзи парфюм. - Той повдигна косата от едната страна на врата й, наведе се и зарови нос в кожата й. - Натискала ли си се някога на задната седалка?

Франческа затвори очи при възхитителното усещане, което той предизвикваше.

- Броят ли се лимузините на кралското семейство?

Той захапа нежно ухото й.

- Не, освен ако не са били със затъмнени прозорци.

Тя не беше сигурна кой се е раздвижил първи, но устата на Дали се озова върху нейната. Ръцете му се движеха по врата й и се заровиха в косата й, като я разпръснаха върху голата му кожа. Хвана главата й с дланите си и я наведе назад, така че устата й неволно се отвори. Франческа чакаше нахлуването на езика му, но не последва нищо. Вместо това, той си играеше с долната й устна. Нейните ръце пропълзяха по гърдите му към гърба и несъзнателно се плъзнаха под тениската му, така че да усети стегнатата му гола кожа. Устните им си играеха и тя загуби всякакво желание да се опитва да запази контрол. Не след дълго откри, че приема езика му с удоволствие - красивия му език, красивата му уста, красивата му гладка кожа под пръстите й. Отдаде се на целувката, концентрира се единствено върху усещането, което той предизвикваше в нея, без да мисли какво ще последва. Устните му се отделиха от нейните и докоснаха врата й.

Франческа се изкикоти тихичко.

- Имаш ли нещо против да споделиш шегата с целия клас, или предпочиташ да я запазиш за себе си? - промърмори тихо Дали върху кожата й.

- Не, просто се забавлявам. - Тя се усмихна, когато той целуна врата й и дръпна възела на кръста й, с който бе завързала дългата тениска. - Какво е „аджи“?