Мис Каприз

- Харесва ми как се целуваш - промърмори той. Лявата му ръка се плъзна по гръбнака й и разкопча сутиена й, докато дясната се провря между телата им, за да разкопчае копчето на джинсите й.

Франческа усети, че нервността отново я завладява, но този път нямаше нищо общо с алигаторите.

- Да си купим шампанско, Дали. Аз... аз мисля, че малко шампанско ще ми помогне да се отпусна.

- Аз ще те отпусна. - Той се справи с копчето и започна да се занимава с ципа.

- Дали! - възкликна тя. - Ние сме навън.

- Аха. Само аз, ти и мочурището. - Ципът се отвори.

- Аз... не мисля, че съм готова за това.

Дали бръкна под широката й тениска, покри гърдите й с ръце, а устата му се плъзна по бузата й, намирайки устните й. В нея забушува паника. Той потърка зърното й с палеца си и тя тихо изстена. Искаше да го накара да вярва, че е чудесна, че е забележителна любовница, но как можеше да постигне това насред мочурището?

- Аз... трябва ми шампанско. Приглушени светлини. Трябват ми чаршафи, Дали.

Той отдръпна ръката си от гърдите й и я постави нежно на врата й. После рече, като се взираше в очите й:

- Не, скъпа, не ти трябват. Не ти трябва нищо друго освен теб самата. Време е да започнеш да разбираш това, Франси. Трябва да започнеш да разчиташ на себе си, вместо на тези патерици, които си мислиш, че са ти нужни.

- Страх ме е. - Франческа се опита да звучи предизвикателно, но не успя напълно. Отдръпна се от него, слезе от каубойския му ботуш и си призна всичко. - Може да ти прозвучи смешно, но Еван Вариън каза, че съм фригидна, а и онзи шведски скулптор в Маракеш...

- Искаш ли да изчакаш малко с този епизод от разказа си?

Почувства, че част от борбеността й се завръща, и го изгледа.

- Доведе ме тук нарочно, нали? Доведе ме тук, защото знаеше, че ще мразя това място. - Отстъпи няколко крачки и посочи с треперещ пръст към ривиерата. - Аз не съм от типа жени, с които правиш секс на задната седалка на колата.

- Кой е казал нещо за задната седалка?

Тя го изгледа за момент и после възкликна:

- О, не! Няма да легна на тази осеяна със създания земя. Сериозна съм, Дали.

- Аз самият също не харесвам много земята.

- Тогава как? Къде?

- Хайде, Франси. Спри да планираш и разсъждаваш, и да се опитваш да застанеш с по-добрата ти страна към камерата. Нека просто се поцелуваме малко, така че нещата да следват естествения си ход.

- Искам да знам къде, Дали.

- Знам, че искаш, скъпа, но няма да ти кажа, защото ще започнеш да се притесняваш дали цветово всичко ще си подхожда. Поне веднъж в живота си поеми риска да направиш нещо, при което може и да не изглеждаш върховно.

Имаше чувството, че той държи огледало пред нея - не много голямо и със замъглено стъкло, но все пак огледало. Толкова суетна ли беше, както явно смяташе Дали? Толкова преценяваща? Не искаше да мисли така, но все пак... Вирна брадичка и започна да сваля предизвикателно джинсите си.

- Добре, ще го направим по твоя начин. Просто не очаквай нищо забележително от мен. - Тънките крачоли се закачиха за сандалите й. Тя се наведе, за да ги събуе, но токчетата се оплетоха в гънките. Дръпна още веднъж джинсите и капанът съвсем се затегна. - Това възбужда ли те, Дали? - изфуча. -Харесва ли ти да ме гледаш? Разгорещяваш ли се? По дяволите! По дяволите!