Едно незнайно място
- Автор: Варгас Фред
- Серия: Комисар Адамсберг #7
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Ташева
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Едно незнайно място». Краткое содержание книги:
Освен интригата, завладяваща както винаги при Фред Варгас, в книгата има още много прелюбопитни неща — например Адамсберг помага при едно трудно котешко раждане по настояване на Лусио, който не спира да чеше липсващата си ръка, а преводачът Владислав измисля звучната думичка „плог“, която означава всичко възможно, от „дадено“ и „иска ли питане“ през „глупости“ и „не може да бъде“ до „падаща капка истина“. Накрая, след множество перипетии и обрати, Адамсберг, естествено, ни довежда до изненадващата развръзка.
Без повече въпроси Адамсберг му направи неясен знак. Да не споменава войната. Данглар три пъти му го беше повторил.
Никой не слезе след тях на малката спирка в Киселево. Щом се озоваха навън, Адамсберг бързо вдигна очи към прозорците. Стори му се, че мъжът от двойката го гледа.
— Само ние сме — каза Владислав, като вдигна тънките си ръце към чистото небе. — Киселево — додаде той и гордо посочи селото, разположено сред хълмовете и покрай блесналите води на Дунава — едноетажни, боядисани в ярки цветове къщи с керемидени покриви, църква с бяла камбанария…
Адамсберг извади пътния си лист и му показа името на човека, който щеше да ги приюти — Крчма.
— Това не е собствено име — обясни Владислав. — Думата означава нещо като хотел-ресторант. Съдържателката, ако е същата, Даница, ми сервира преди време първата чаша пиво. Бира — уточни той.
— Как се произнася това чудо?
— С „ч“. Крчма.
— Крьочма.
— Става.
Адамсберг последва Владислав до крьочмата — висока къща, обкована с ярко боядисано дърво, украсено със спираловидни елементи. Когато влязоха, разговорите спряха, а изписаното по лицата подозрение изцяло напомняше на Адамсберг онова по нормандските физиономии от кафенето в Аронкур или по беарнските от бистрото в Калдез. Владислав се представи на съдържателката, подписа регистъра, после обясни, че е внук на Славко Молдован.
— Владислав Молдован! — възкликна Даница и по жестовете й Адамсберг разбра, че Влад е пораснал от онова време насам и че последния път не е бил по-висок от ей толкова. Атмосферата веднага се промени, клиентите се здрависаха с Владислав, израженията станаха дружелюбни и Даница, която изглеждаше мекичка като името си, ги настани на една маса, тъй като беше дванайсет и половина.
— Днес имаме бюреци със свинско — каза тя и остави на масата стомна с бяло вино.
— Смедеревско, неизвестно, но забележително — каза Владислав, докато пълнеше чашите. — Как смятате да откриете следите на вашия Водел? Снимката му ли ще показвате? Лоша идея. И тук като у вас не обичат хората, които си врат носа навсякъде. Ченгетата, журналистите, анкетьорите. Ще трябва да измислите нещо друго. Обаче тук не обичат и историците, социолозите, антрополозите, фотографите, романистите, откачените и етнолозите.
— Доста народ. Защо не обичат онези с носовете? Заради войната ли?
— Не. А защото те задават въпроси, а тук не щат повече въпроси. Искат да живеят другояче. Освен този — каза той, като посочи току-що влезлия мъж. — Само този се осмелява да раздухва огъня.
С щастливо изражение на лицето Владислав прекоси помещението и прегърна новодошлия през раменете.
— Архангел! — почти извика той. — То сум я! Славко унук! Зар ме не познаjеш?
Старият човек — дребничък, слаб и малко мърляв, отстъпи, за да огледа по-добре младежа, после го притисна до себе си, обяснявайки с жестове, че много е пораснал и че последния път е бил не по-висок от ей толкова.
— Вижда, че съм с приятел чужденец и не иска да ни пречи — обясни Владислав, докато си сядаше на мястото с почервенели бузи. — Архангел беше голям приятел на моя дедо. Не си поплюваха и двамата.
— Ще ида да повървя — каза Адамсберг, след като довърши десерта си — сладки топчета с неясни съставки.
— Изпийте първо едно кафе, че ще обидите Даница. Накъде смятате да вървите?
— Към гората.
— Недейте, това няма да им хареса. По-добре се разходете покрай реката, по ще е естествено. Ще ми задават въпроси. Какво да им кажа? Няма начин да обявя, че сте ченге. Тук това ви разсипва репутацията.
— Това ви разсипва репутацията навсякъде. Кажете им, че съм преживял психоемоционален шок и са ми препоръчали почивка на някое спокойно място.
— И сте дошли чак тук? В Сърбия?
— Да речем, че моята баба е познавала вашия дедо.
Влад сви рамене, Адамсберг погълна своята кафа на екс и извади от джоба си писалка.
— Влад, как се казва „добър ден“, „благодаря“, „французин“?
— Добар дан, хвала, француз.
Адамсберг го накара да повтори и написа думите върху гърба на дланта си по свой собствен начин.
— Не към гората — повтори Владислав.