Звездни асове
- Автор: Христов Андрей
- Серия: Звездни асове #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Звездни асове». Краткое содержание книги:
— Избягвам да ѝ се набивам на очи, тъй като не е назрял подходящият момент.
— Подходящият момент за какво? — Алекс звучеше все по-озадачен.
— Как за какво?! Ама ти май нищо не разбираш? Подходящият момент, за да блесна. Искам да се запозная с нея в момент, когато мога да направя максимално добро впечатление!
— Ама…
— Повярвай ми, Алекс, първото впечатление е най-важно. Ако например се запознаем сега, най-вероятно ще ме помисли за напълно безинтересен тип. Ако обаче се запознаем в момент, в който съм на върха, тогава ще направя съвсем различно впечатление.
— И кога ще дойде този момент?
— Нямам представа, но знам, че ще дойде. Важното е до тогава да не прецакам нещата.
— Избрахте ли си нещо? — попита с леко отегчен тон сервитьорката, която се върна при тях. Едва в този момент Алекс, сякаш не вярващ на очите си забеляза, че това всъщност е Габриела.
— А? Здрасти?! Какво правиш тук? — попита той с изумление.
— Е, мислех си, че няма изобщо да ме забележиш!
— Извинявай! Но, все пак какво правиш тук?
— Нали си спомняш, че ме наказаха с триста часа обществено полезен труд.
— Аха…
— Е, това е. Трябва да се правя на сървис бот.
— Справяш се доста добре.
— Мерси. Какво ще желаеш, защото все пак дойдоха и други клиенти и трябва да ги обслужа?
— Едно капучино за мен и… — в този момент Алекс забеляза, че мястото, заемано допреди малко от Джери, е празно — и едно капучино за…, той май е… до тоалетната.
— Окей — Габриела отиде да събере поръчките и от съседната маса. След няколко минути се върна и остави капучинота. Алекс все още седеше сам на масата и се чудеше къде ли се е дянал приятелят му. В този момент старфона му иззвъня. Беше Джери:
— Ало, тя остави ли поръчките? — попита той, почти шептейки.
— Да, в момента не е близо до масата ни.
— Добре, идвам! — в този момент Джери, който наистина се криеше в тоалетната, се появи. — Леле, човек, колко е секси в този костюм! — докато го казваше, Габриела стоеше подпряна на бара и чакаше поръчките на новите клиенти да станат готови, за да ги занесе.
— Ами…
— Дано не ме е забелязала!
— Спокойно, прикрих те — каза Алекс, макар да беше убеден, че стратегията на Джери е глупава.
— Добре, хайде да оставим пари на масата и да си ходим, преди да се е върнала! — Алекс знаеше, че няма смисъл да спори с него, затова остави пари за капучиното и, като махна на Габриела за чао, двамата напуснаха заведението с картонени чаши в ръка.
Междувременно упражненията по Основи на Бойното Пилотиране ставаха все по-интересни. Отрядите с водачи Габриела и Алекс си останаха в постоянен състав и всеки път мереха сили, и то не само помежду си, но и с подобни отряди от другите класове. Командир Кърт водеше точна статистика на „победи и загуби“ на всеки отбор, като оформяше нещо като класиране. Целта беше да се изберат трите най-добри отбора, които да бъдат включени в представителната част на първокурсниците от „Перперикон“ и да вземат участие във военните игри между кръстосвачите на Седми флот.
С приближаването на края на януари, положението ставаше все по-напрегнато. Безспорен фаворит беше отборът на Габриела. Групата на Алекс си оспорваше второто място с още три други отряда, които се справяха много добре. Алекс смяташе, че не може да настигне Габриела в класирането, тъй като в отбора му е Джери, когото елиминираха всеки път още в началото на играта и така на практика оставаха с човек по-малко. Алекс разбира се не споделяше тези си мисли с Джери, който пък от своя страна постоянно повтаряше колко невероятна е Габриела, и че тя е най-добрият пилот. В последния час на януари се състоя решаващата битка между отбора, ръководен от Алекс, и този на Райън Даниелс. Двата отряда имаха равни точки и след края на тази битка щеше да се реши кой ще бъде на второ и кой на трето място. Въпреки че, Джери беше свален още в първата минута, групата на Алекс успя в крайна сметка да победи, като той самият свали трима от противниците. В края на часа командир Кърт поздрави и двата отбора, като им съобщи, че според крайното класиране те са съответно на второ и трето място от всички пилоти първокурсници. Това означаваше, че заедно с отбора на Габриела, класирал се на първо място, тези ръководени от Алекс и Райън Даниелс щяха също да участват в представителния отбор на „Перперикон“. Следващите им битки вече щяха да са част от „Военните игри“ срещу първокурсници от другите кръстосвачи и победите им щяха да трупат точки в общия сбор на „Перперикон“. Отрядите, ръководени от Габриела, Алекс и Райън, вече носеха названията „Алфа“, „Браво“ и „Делта“. Разочарованието на Алекс, че неговият отбор не можа да излезе начело сред първокурсниците на „Перперикон“, донякъде се смекчи от друга статистика, която командир Кърт изнесе, а именно за индивидуалните постижения. Алекс беше пилотът с най-много елиминирани противници — петдесет и седем, надминавайки дори Габриела, която оставаше на второ място с петдесет и три.