Четирите цвята на магията

Щом изчезна, Кел отпусна хватката си върху Лайла и тя се отскубна от него и заклинанието и хукна към сребърния часовник на улицата.

— Лайла — извика я Кел.

Тя сякаш изобщо не го чу и той не разбра дали защото е напуснала защитния им покров, или понеже светът ѝ се бе стеснил до размера и формата на малък окървавен часовник. Проследи я как пада на коляно и взема часовника с треперещи пръсти.

Кел отиде до Лайла и положи ръка на рамото ѝ — или поне опита, но дланта му мина право през нея. Значи беше прав. Воалът не ги правеше просто невидими. Правеше ги безтелесни.

— Разкрий ме — нареди на камъка.

Енергията протече през него и миг по-късно воалът се разтвори. Докато коленичеше до Лайла, за миг Кел се възхити колко лесно му се получи — магията му се бе отдала без усилие, но той за първи път я бе развалил доброволно, сам. Не можеха да си позволят да останат тук, така разкрити, Кел хвана момичето за ръка и безмълвно призова магията да ги скрие отново. Тя се подчини, а сенчестият воал се спусна и върху двамата.

Лайла трепереше в хватката му и Кел ужасно искаше да ѝ каже, че всичко е наред, а Холанд и да е взел часовника, е подарил на Барън живота, но не искаше да я лъже. Какъвто и да беше белият магьосник и независимо колко добре се прикриваше, той не страдаше от сантименталност. Ако изобщо някога бе проявявал състрадание или поне милост, то Атос отдавна ги бе източил с кръвта му, беше ги изрязал с все душата му.

Не. Холанд беше безмилостен.

И Барън лежеше мъртъв.

— Лайла — каза Кел нежно. — Моите съболезнования.

Тя се вкопчи в часовника и се изправи на крака. Кел се надигна заедно с нея и макар че девойката не смееше да го погледне в очите, той ясно виждаше гнева и болката, отпечатани в бръчките на лицето ѝ.

— Когато това свърши — заяви тя и пъхна часовника в тайния си джоб, — искам аз да му прережа гърлото… — Въздъхна тихичко и пресекливо. И смени темата: — Така, къде е този твой Флечър?