Трубадур

Внезапно спряхме. Камила застана отново пред мен, а момичетата ме пуснаха. Седях на собствените си колене, с извит гръб и клюмнала глава, като самурай, извършил току-що сепуку.

— Съжалявам, Трубадур, но ти сам го пожела! — рече Камила. След гласа ѝ прокънтя като ехо и онези все още функциониращи клетки в главата ми услужливо ми подсказаха, че се намираме в по-голяма пещера. Вероятно онази, в която се бях събудил миналия път.

След това Камила отстъпи крачка назад и рязко ме изрита в гърдите. Полетях гърбом и я видях надвесена над мен, на грозен зъбер, осветен от десетки факли, а аз падах все по-далеч от нея. Не бях сигурен кое бе по-болезнено след това — сблъсъкът на гърба ми с водната повърхност или шумът, който се заби в ушите ми. Водата ме погълна жадно, обви ме само за секунди, нахлу през гърлото и носа ми и аз вече се давех. Потъвах надолу и протягах ръцете, стискащи кинжалите към жълтата повърхност, която отразяваше пламъците на факлите. Чудех се кое ли щеше да ме убие първо — раната в гърдите или удавянето — когато отговорът се появи ненадейно. Усетих силно трептение на водата около себе си, от дълбините към мен се придвижи колосална сянка и в танца на последните мигове светлина отгоре до мен се разтвори чудовищна паст. Последното, което усетих, бе смазващият контакт със стотици зъби.

Събуди ме пулсиране от всички страни. Отворих очи в непрогледен мрак — лепкав, влажен и без въздух. Стените ме притискаха отвсякъде — бяха меки, но изключително плътни. С ръце, притиснати до тялото, се чувствах като в пашкул на насекомо. Пулсирането бе навсякъде около мен; а после — други шумове, сякаш шуртяха десетки чешми. Гърдите ми се свиха панически и в мрака пред очите ми пламна една-единствена дума: „Въздух!“.

Започнах да се боря с непривичната среда, да се извивам, да търся изход — и в този миг осъзнах, че стискам два ножа. С едно премерено усилие успях да придвижа ръцете си напред покрай главата и усетих как пред мен сякаш се появи пролука. Започнах да се мятам, да пълзя напред, забивах кинжалите и се издърпвах. След първия удар стените около мен се свиха рязко в спазъм и аз усетих болка — не моята, а болката на мястото, в което бях затворник. Продължих по същия начин и о, да, движех се!

Тънка и остра като игла се появи светлината. Очите ми я понесоха трудно, но именно светлината бе целта ми. Лявата ми ръка посече и изведнъж я усетих свободна от китката надолу. Пашкулът ми започна да трепти неравномерно и в този момент чух нещо друго, освен тътена — чух писък. Висок, пронизителен женски писък. Дясната ми ръка също излезе навън. Рискувах и пуснах кинжалите; хванах с две ръце ръбовете на отвора и се изтеглих напред.