Наследството на Армадата [bg]

— И е красива, нали? — подхвърли Нико, а после, осъзнал, че Бен е готов да се нахвърли срещу него, независимо от пушката, побърза да размаха ръце. — Хей, хей! Задръж малко, приятелю! Имам причини да те разпитвам за нея, окей?

Бен го изгледа втренчено, после измъкна от портфейла си малката снимка на Брук и му я подаде.

— Точно както си мислех — поклати глава Нико, след като разгледа фотографията.

Бен я дръпна от ръцете му.

— А сега ми кажи за какво става въпрос, при това бързо! — изръмжа той.

— Разбира се, че ще ти кажа. Но преди това искам да ми отговориш на един въпрос: готов ли си да рискуваш живота си за тази жена?

— Не знам дали още е жива — въздъхна Бен. — Но съм готов на всичко за нея.

Нико замислено кимна с глава.

— Дори да убиеш? — подхвърли той. — И на това ли си готов?

— Не е действие, до което бих прибегнал по своя воля.

— Но знаеш как се прави и не те е страх — мрачно се усмихна Нико и докосна нараненото си лице. — Кой си ти, човече?

— Служил съм в британската армия, но сега съм в запаса.

— Знаех си, че има нещо такова. Трудно е да те убие човек. Мъжът никога не забравя някои неща, нали? Умения, подготовка и други такива работи. Бъди сигурен, че ще ти потрябват, когато се изправиш срещу Рамон Серато. — В очите му проблесна омраза.

— А защо трябва да се изправям срещу него?

— О, ще го сториш, човече. Със сигурност ще го сториш.

— Значи трябва да ми разкажеш повече за този Серато.

— Попаднал си на точния човек. Аз изучавам Серато, както Айнщайн е изучавал физиката. Роден е през шейсет и девета година в копторите на Мексико Сити. Израснал на улицата, борил се да оцелее. Най-малкият от четирима братя, всичките безделници и дребни мошеници. Той е единственият, останал жив след двайсет и пет. Със сигурност би свършил като братята си, но успял да се измъкне от калта. Мил чинии и сервирал по кръчмите, но си поставил целта да завърши юридическия факултет. След това се преместил в Богота и се захванал с бизнес, който го направил милионер още на двайсет и шест години. Което не му попречило да се научи на добри обноски. Чете много, говори перфектен английски, облича се безупречно и свири великолепно на пиано, главно класическа музика. Меценат на изкуството — картини, скулптури и други подобни глупости. Сега живее в Перу. Върти бизнес с недвижими имоти, занимава се и с износ. Банани, кафе, вино и още бог знае какво.

Нико млъкна и сви устни, сякаш искаше да се изплюе на земята.

— Поне така иска да изглежда — въздъхна той. — Но за онези от нас, които го преследваха години наред, без да успеят да го пипнат, а също така и за семействата на стотици избити от него хора, докато беше бос на най-големия и най-жесток наркокартел в Богота, той е известен с прозвището Ската.