Заподозрян № 1 [bg]

Ако двете с Нора не се издънеха, Дани Уитман можеше да излезе от затвора още същата вечер.

В отсрещния край на залата имаше голяма сцена, а стената зад нея играеше ролята на екран, на който се прожектираха снимки на Пайпър. Просветваха кадри от нейни филми и умилителни любителски фотографии от детството й. Високи повече от метър вази с бели рози бяха разположени на сцената и навсякъде имаше запалени свещи.

На подиум в центъра на сцената стоеше Марвин Кулос. Днес изглеждаше впечатляващо — висок един и осемдесет, перфектно поддържан холивудски продуцент на съсипан филм с нетрадиционен, не съвсем холивудски край.

Една от неговите звезди беше мъртва. Другата беше в затвора. И той беше решил, че тази катастрофа може да се превърне в неговото избавление.

Джъстийн се приближи към сцената откъм лявата стена. Нора Кронин мина от другата.

Междувременно Марв Кулос разказваше някаква история за Пайпър и му беше трудно да намери думи.

— Никога няма да забравя деня, в който Пайпър беше избрана за ролята на Джия в „Нюансите на зеленото“. Каза ми: „Марв, цял живот си мечтая да работя с Дани Уитман“. Цял живот… — тук гласът му изневери. — Можете ли да си представите? Та тя беше само на шестнайсет.

Джъстийн и Нора вече бяха стигнали сцената, но Кулос беше видял само Джъстийн, която се качи на сцената до подиума и го докосна по ръката.

Кулос се стресна. Изглеждаше озадачен. Той закри микрофона с ръка и каза:

— Доктор Смит, какво става?

— Марв — рече Джъстийн, — искам да произнесеш следното на микрофона. „Съжалявам, но ме викат, вероятно по спешност“.

Кулос не отмести ръката си от микрофона и прошепна:

— Каквото и да си мислиш, че правиш, по дяволите, то може да почака. Ако не си забелязала, това е прощално слово.

— Марв, погледни от лявата си страна. Виждаш ли жената със синьото сако, която ти се заканва с пръст? Това е лейтенант Кронин. От отдел „Убийства“. Тя иска да говори с теб. Незабавно.

Кулос се намръщи. От масите се надигна шум от приказки. Кулос заговори на микрофона.

— Дами и господа, господин и госпожо Уиник, много се извинявам за прекъсването. Това явно е някаква шега, и то не особено остроумна. Някой би ли извикал охраната?

Нора прекоси сцената. В ръката си държеше значката си, а трима униформени полицаи я последваха, щом се приближи до Кулос.

— Господин Кулос, моля ви сложете ръцете зад гърба си.

— Да не сте луда? — Кулос примижа към публиката. — Нуждая се от помощ. Алън? Ще ми помогнеш ли, ако обичаш?