Заподозрян № 1 [bg]

— Можеш ли да пуснеш това в базата? — попита Джъстийн.

— Дори и да успеем да идентифицираме вида обувка, отпечатъкът не е достатъчен да ни разкрие номера или някои индивидуални особености.

Джъстийн си припомни станалото рано предната сутрин.

Тя беше тръгнала по пътеката зад хижата на Дани по посока на неговите викове. Дел Рио я беше настигнал и после бяха чули зад тях да се затварят вратите на коли.

Дел Рио беше продължил напред, а Джъстийн се беше върнала обратно до хижата. Там беше говорила с всеки един от мъжете, които бяха пристигнали да помогнат на Дани — Шустър, Барстоу, Кулос.

Тогава не беше огледала колите и не можеше да разпознае със сигурност нито един от автомобилите, които беше видяла в тъмното в четири часа сутринта. Въпреки това си мислеше, че една от тези коли беше порше.

Но какъв модел? Кой я беше карал?

Не можеше да каже. Обаче всички тези коли бяха паркирани на застланата с чакъл алея. Ако един от тези трима мъже е идвал по-рано, докато Дани е спял, ако е бързал и е паркирал поршето си до ферарито, а не зад него… в цветната леха…

— Можем да намерим съответстващата гума по старомодния начин — каза тя.

— Джъстийн, няма начин — кресна й Нора пред Сай, Стан и всеки лаборант, който беше достатъчно близо, за да ги чуе. — Не мога да издействам съдебна заповед на базата на един отпечатък от гума, който би могъл да съвпадне с всяко от шестте бутрилиона поршета в Ел Ей.

Джъстийн остана безмълвна — не беше свикнала да работи по правилник, нито пък да бъде обект на викане. Нора беше права, разбира се. Но имаше и други начини.

— А можеш ли да прегледаш записите от камерите за наблюдение по пътищата, Нора? За това нужна ли е заповед?