Декстър: Острието на ножа [bg]

Понякога се налага човек да се запита дали има някаква зла сила с изкълчено чувство за хумор, която управлява нашата вселена. Познавам достатъчно добре мъжките индивиди, за да знам, че повечето от тях биха дали по някоя излишна част от тялото си, за да са на моето място. А пък аз си мислех, че също толкова охотно бих се разделил с една-две свои части, само за да се измъкна от този стол и да избягам от голите гърчещи се жени. Разбира се, бих предпочел частите да са от нечие друго тяло, но бодро бих ги събрал.

Но няма справедливост на този свят. Двете стриптийзьорки седяха в моя скут, подскачаха в ритъма на музиката и се потяха неудържимо върху хубавата ми копринена риза и една върху друга, докато тълпата около нас беснееше. След което всичко заприлича на безкраен престой в чистилището, прекъснат от Винс, който донесе на стриптийзьорките още две чаши пунш и те най-после станаха от скута ми и затанцуваха покрай наобиколилата ги тълпа. Докосваха лица, отпиваха от чашите на купонджиите и сграбчваха нечий случайно попаднал им чатал. Използвах разсейването им, за да освободя ръцете си и да махна тиксото и чак тогава забелязах, че никой не обръща никакво внимание на Декстър с трапчинките, теоретичния Мъж на вечерта. Бърз поглед наоколо ми показа защо: всички в стаята бяха застанали в кръг с увиснали ченета и гледаха двете стриптийзьорки, които танцуваха вече съвсем голи, лъснали от пот и разлято питие. Винс приличаше на карикатура, както беше застанал с почти изскочили очи, но беше в хубава компания. Всеки, у когото още беше останала капка съзнание, беше в подобна поза, вторачен, без да диша. Можех да профуча през стаята, яхнал пламтяща метла, и никой нямаше да ми обърне капка внимание.

Станах, внимателно минах зад тълпата и се измъкнах навън. Мислех си, че сержант Доукс ще чака някъде близо до къщата, но той не се виждаше никъде. Пресякох улицата и надникнах в колата му. И тя беше празна. Огледах улицата — нищо. От Доукс нямаше и следа.

Беше изчезнал.