Декстър: Острието на ножа [bg]

— Докога ще киснем тук?

Отправих му най-откровената си усмивка.

— Малко е прекалено, нали? Цялата тази радост и веселие. Вероятно те изнервят.

— Карат ме да поискам да си измия ръцете — отговори той. — Ще чакам отвън.

— Дали е уместно?

Той кимна към водената от Винс редица танцуващи конга, истински образец за конвулсивно веселие.

— А това? — попита. И, разбира се, донякъде беше прав, макар че от изчистената гледна точка на смъртната болка и ужаса една редица за конга не можеше реално да се конкурира с доктор Данко. От друга страна, предполагам, че все пак трябва да се има предвид човешкото достойнство, ако то наистина съществува някъде. В момента — огледах стаята — това не ми изглеждаше възможно.

Входната врата се отвори рязко. С Доукс се обърнахме натам, с всичките ни рефлекси нащрек, и добре, че бяхме подготвени за опасност, защото иначе щяхме да бъдем обсадени от две полуголи жени, които носеха касетофон.

— Здрасти! — извикаха те и бяха възнаградени с нестроен рев „УУУУУУ!“ от танцьорите на конга.

— Здрасти! — извика Винс. — Хей, чуйте ме! Стриптийзьорките дойдоха! Банзай! — Разнесе се още по-мощно „УУУУУУУ!“ и едно от ченгетата с много мъка успя да се втренчи в мацетата и да изломоти:

— Сссстриптийзьорки.

Доукс огледа стаята, после мен.

— Ще изляза — каза и тръгна към вратата.

— Доукс! — казах. Наистина не беше най-умното. Но не успях да направя и крачка след него, защото ме нападнаха.

— Пипнах те! — изрева Винс и ме стисна в мечешка прегръдка.

— Винс, пусни ме! — казах.

— Д-д-дума да не става! — изкикоти се той. — Ей! Помогнете ми да се справя с тоя срамлив годеник! — Сред бившите танцьори на конга настъпи вълнение и внезапно се оказах в центъра на меле, което ме понесе към стола, от който Камила Фиг вече беше паднала в несвяст. Борех се да се измъкна, но беше невъзможно. Бяха прекалено много, прекалено препълнени с ракетното гориво на Винс. Можех само да гледам как сержант Доукс, с последен кръвнишки поглед, който можеше да разтопи и камък, излезе навън.