И след това… [bg]

Трогнат от този отчаян зов, Гарет се бе съгласил да отложи датите на предстоящите му операции, за да придружи Натан до Сан Диего. Още повече че се чувстваше донякъде отговорен за страхотните обрати, които бяха настъпили в живота на адвоката.

— Няма ли да изядете вашия сандвич с хайвер от сьомга? — попита го Гудрич, когато стюардесата се опита да прибере подносите с обеда.

— Имам си други грижи в главата — отговори му Натан. — Вземете го, ако искате.

Гарет не чакаше да го канят втори път. Той ловко грабна сандвича половин секунда, преди стюардесата да се добере до подноса.

— Защо сте толкова неспокоен? — попита лекарят с пълна уста.

Адвокатът въздъхна:

— Така става винаги, когато ми известят, че след малко ще умирам. Много лош навик.

— В такъв случай би трябвало да опитате това австралийско винце, което ни поднесоха току-що. Ще ви бъде истински балсам за сърцето.

— Намирам, че пиете малко повече, отколкото е редно, Гарет, ако ми позволите да отбележа.

Гудрич обаче имаше друго тълкование:

— Аз чисто и просто се грижа за себе си: нали знаете, че виното оказва благотворно влияние върху сърдечносъдовата система.

— Всичко това са само сладки приказки — каза адвокатът, като обори довода с махване на ръка. — Още един начин да се оневините.

— В никакъв случай! — възропта Гудрич. — Това е научно доказано: полифенолите, които се съдържат в ципата на гроздето, възпрепятстват произвеждането на лендотеин, който е основният фактор за стесняването на кръвоносните съдове…