Великата криминална революция [bg]

Но колко свободно и независимо се чувстват тук американците! Колко привична за слуха на колимчани е напевната английска реч, а управлението „Северовостокзолото“ все повече и повече напомня департамент на щата Аляска! Всичко това е напълно закономерно. На американците в Колима (впрочем, както и навсякъде) им се дава зелена улица. И мисля, че не само на тях. Ако на руските предприемачи се продават лицензи за находища с максимално съдържание от 3 грама злато на кубик руда, на американците се дават рудни залежи с приблизително съдържание от 75 грама на кубик. Мотивирайки се с това, че за разработка на рудните находища са нужни огромни валутни инвестиции.

Но работата не е в това. Просто ние сме временно в своята страна, а те са завинаги.

Те тук вече и храм построиха. На адвентистите от Седмия ден. Солиден храм. И безплатен стоматологичен кабинет към храма откриха за най-постоянните богомолци. Чудесни момчета са все пак те, американците!

Построят ли някъде американски храм — започва постепенно изселване на местното население, но с добре оправени зъби.

Заплатата в Колима е същата като в Москва, но цените са 2–3 пъти по-високи. А освен това във въздуха витае и проект за премахване на незначителните и бездруго северни привилегии, надбавки и коефициенти. Ами то си е правилно: защо са им на американците нашите надбавки. Не можеш и на материка да отидеш: тристайно жилище в Магадан струва средно 10 милиона рубли. В Москва за такива пари и стая не можеш да купиш. Нови жилища не се строят. Една трета от Колима е с бараки още от онези отколешни времена. А и те постепенно си отиват след своите някогашни строители.

Хората са страшно потиснати. Никой в нищо не вярва. Нито на правителството, нито на Държавната дума. Особено на последната. С относително доверие се ползва Жириновски. Едва тук можах да разбера феномена на неговата популярност — в неговия шизофреничен оптимизъм е онази надежда, която, както е известно, умира последна. Няма друго на какво повече да се вярва.

Татко, ние рядко си пишем — всеки е страшно зает. Преди всичко ти писах като на длъжностно лице. Ами ако ли пък направите нещо? Например ти, твоята партия и част от Думата се опитате да помогнете на Колима, на хората, да обясните на правителството, че когато става нерентабилна златодобивната промишленост, а хората, които добиват злато, са на границата на оцеляването, повече няма накъде. Е, няма Жириновски да завладява този край, нали, с известните на всички методи.