Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Современная русская и зарубежная проза » Великата криминална революция [bg]
Великата криминална революция [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Великата криминална революция [bg]

Электронная книга - «Великата криминална революция [bg]». Краткое содержание книги:

Режисьор, писател и публицист Станислав Говорухин е автор на много известни филми, сред които Мястото на срещата не се променя и Русия, ковто изгубихме. Главна тема на неговото творчество от годинби вече е настъплението на криминалния терор. Работейки над поредния филм на тази тема, Говорухин събира богат материал, който решава да в книга още преди завършването на филма. В нея намират място под формата на дневник и събитията от октомврийския пуч в Москва през 1993 г.
1 ... 64 65 66 67 68 69 70 71 72 ... 75
Перейти на страницу:

— Ние отначало помислихме, че си дошъл да ни освобождаваш…

В тази книга се споменава фамилията на депутата Фахрутдинов (в показанията на Олег Румянцев). Депутатът Вагиф Фахрутдинов е работник от Казан. Той е с болно сърце и е с електростимулатор. След като го повалили на земята, омоновците буквално са танцували върху него — счупили му осем ребра, наранили му белите дробове. Той се озовал в болница в крайно тежко състояние. Майка му в Казан гледала същия ден предаването на Си Ен Ен — как танковете стрелят по Дома, в който се намира нейният син. В резултат получила инсулт…

Ето такива работи.

Фашизъм. В най-чист и открит вид.

Фашисти, наричащи себе си демократи.

Всеки път потрепервам, когато слушам как тези президентски юнаци с угоени лица казват: „Ние сме демократи“…

И вече съвсем ми призлява, когато и Западът ги нарича демократи. Сякаш е ослепял. Сякаш е оглушал. Сякаш ехото от изстрелите на оръдията не обиколи няколко пъти цялата планета.

Генерал Колтунов, също депутат, разказва — тях (петима) ги закарали с автобус в Лужники. Карали ги момчета от „Алфа“. Пристигат в Лужники. Дворецът на спорта, ледената арена. Около сто души милиция, а между зрителските редове — войници от вътрешните войски, служебни кучета… Очевидно се готвели да интернират голям брой хора.

Когато автобусът спря — спомня си Колтунов, — приближи офицер от милицията. Един от алфовците излезе при него и аз чух разговора им. „Защо ги докарахте тука? Не можахте ли сами да го направите?“ „Ние не се занимаваме с мръсни работи.“

— Какво, какво? — попита депутатът Сидоренко. — Какво каза той?

— Сега ще ни разстрелят…

След това ги откарали от Двореца на спорта. Твърде важни птици били. Трябвало да им вземат показанията, да снемат отпечатъци от пръстите им — като на престъпници…

Какво са правили в Лужники с останалите хора, не е известно. Във всеки случай готвили са се сериозно.

Най-много провървяло на онези, които попаднали в Лефортово — затвора на КГБ. Там не биели, отношението било обикновено, механично вежливо.

А на „Петровка“ биели здравата. Запознаха ме с един човек, който е бил там. Били са го с гумени палки по петите. Просто ей така, от хулиганство. Не са очаквали да получат никакви сведения от него, той е случаен човек — не е депутат и не е защитник на Белия дом…

А пък в дворовете около Белия дом не само биели, но и убивали. Всички свидетели, всички до един, са видели трупове до краката на омоновци.

Онези, които са излизали вечерта от Белия дом в посока към кметството и Арбат, са били цивилни. На един подполковник му разбили лицето, ритали го… Направили жив коридор и никого не помилвали, биели наред…

Участието на бойни отряди на криминалните структури в наказателната акция може да се смята за доказано (цивилните хора върху бронетранспортьорите, разстрелващи старци в палатките!). Но не за това ми е думата.

Онези, които са пребивали излизащите от парламента хора, не са борци на криминалните структури. Това са тези, които особено охотно са откликнали на нощния призив на Гайдар — новото племе, Новата Русия. „Поколението, което избра пепси.“

Когато президентът на Ингушетия Руслан Аушев и президентът на Калмикия Кирсан Илюмижанов отишли с бял флаг в Белия дом, за да изведат оттам жените и децата, тези, „избралите пепси“, ги плюли, ритали и им крещели нещо от този род: „Ей, ти, с тесните очи, калмикска мутро!“…

Градът, една трета, от чието население вече се състои от тази току-що извъдена порода, от тези биологически мутанти, които плюят в човека с белия флаг и не му дават да изведе от горящото здание децата и жените… Нима такъв град има право да заема място на планетата? Излиза, че не оставяме на Господа Бога друг вариант, освен да изгори този потънал в предателство и смъртен грях град. Както той изгори, за да не позорят земята, Содом и Гомор!

В колониален режим

Слава богу, сбърках. Не, новият парламент не е съставен с две трети от протежета на криминалните структури. Партията, опираща се на класата на новите „собственици“, се провали на изборите. След като държеше в ръцете си всичките пари, всичките средства за информация и цялата власт — провали се с трясък!

А трябваше да спечели. Предвижданията ми не бяха погрешни. Но вече казах, че книгата беше написана преди 4 октомври (тези събития влязоха в нея като страници от дневника). И пресмятанията ми бяха правени без оглед на тези събития.

1 ... 64 65 66 67 68 69 70 71 72 ... 75
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)