Великата криминална революция [bg]

Политиците, които градят плановете си в очакване на близка катастрофа, много грешат. Никаква катастрофа няма да има и никакви катаклизми не се предвиждат.

Кой е казал, че в края на пътя, по който сега вървим, има пропаст? Как кой? Ами аз го казах — в тази книга, в нейната първа част. „Като слепци, водени от сляп водач, ние вървим право към пропастта.“ Това беше казано преди 4 месеца. Светът през това време се промени, за много неща ни се отвориха очите, промених се и аз самият, и моето виждане за бъдещето. Така става. Още Толстой казва: „Човек е длъжен да си променя убежденията, да се стреми към по-добри“.

Съмнявам се, че моите убеждения са се изменили в по-добра насока, но сега аз не бих написал това. За много неща, повтарям, очите ми се отвориха.

Не, не ни водят слепи водачи, а виждащи, опитни и добре познаващи пътя. И отпред не ни очаква пропаст, а напълно уютна, приспособена за живеене долина. В нея може да се живее напълно сносно. Там има и „сникърси“ в магазините, и пепси — направо да се залееш. Там има необходимия минимум за човешко съществуване. Дори ще има и някакво изкуство; е и какво, какво като е американизирано — кой от тези, които ще живеят там (обществото се подмладява), ще помни, че е имало такава велика духовна страна — Русия?

Тази долина се нарича колония.

Реформите успяха. Страната вече работи в режим на колония. Отказахме се от културата, науката и високите технологии, развиваме само суровинните области; вече нямаме надеждна отбрана, а в страната добре живее само онзи, който краде или който се е поставил в услуга на чужденците (всяко изключение само потвърждава правилото). Английският у нас сега е втори държавен език, доларът — национална валута, а тенисът — първият вид спорт. („А какво имате против тениса? — ще попита някой. — Да не сте ретроградни?“ А бе нищо против нямам — забележителен спорт е. Само че ми се струва странно: докато бях партократ, бях волейболист, боядисах се като демократ — станах тенисист. А всъщност отговорът е прост: тенисът е спортът на господарите. Ами ако изведнъж ме повикат?…)