Кукловодът
- Автор: Хейг Брайан
- Серия: Шон Дръмънд #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кукловодът». Краткое содержание книги:
За да се справи с купищата следствени материали, предоставени от обвинението, той наема дъщерята на руски емигранти Катрина Мазорски, която прилича на пънкарка, но се оказва отлична юристка и незаменима помощничка.
В процеса на търсене на доказателства, които да спасят клиента им от смъртното наказание, двамата попадат на невероятен заговор, в който генерал Морисън е само неволна пионка. Следите минават през коридорите на властта в Белия дом и заседателните зали на Кремъл, за да ги отведат до човека, насочвал и управлявал световната политика в продължение на десетилетия — Кукловода.
— Приятели? Не, не бяхме приятели. Работехме заедно, държахме се добре един с друг, но не може да се каже, че сме били приятели.
— Харесвахте ли го? — попитах.
— Уважавах го.
Това е военен евфемизъм за „не, беше изключително противен тип“.
— Защо го уважавахте? — попита Катрина.
— Разбираше си от работата и не жалеше сили. Не казвам, че беше най-добрият началник, когото съм виждал, но като офицер от разузнаването беше от най-добрите.
Катрина се наведе напред.
— По какво се познават добрите офицери от разузнаването?
— Хубав въпрос. — Брансън се замисли и поясни: — В разузнаването винаги си залят от информация. Постоянно получаваш голям брой доклади от различни източници и доста често информацията в тях си противоречи. Става голяма каша. Повечето хора от разузнаването просто избутват всичко нагоре и оставят началството да се оправя. Морисън не беше такъв. Имаше чувство за истинския смисъл на нещата.
— Тоест можел е да интерпретира докладите? — попитах.
— Точно така. Сякаш винаги знаеше истинската история. Понякога беше невероятно. Просто отгатваше.
Голяма мистерия, а? Това, че вторият човек в СВР постоянно му е обяснявал всичко, със сигурност не е навредило.
Катрина попита:
— Не обичам да задавам такива въпроси, но как вървеше бракът му?
Брансън прехапа долната си устна. Като военен офицер той беше програмиран да бъде верен на началниците си, но в същото време трябваше да внимава, защото не знаеше докъде сме стигнали. Да бъдеш недискретен е едно, но е съвсем друго да излезеш лъжец.
— Не се притеснявайте — побутна го Катрина. — Ние знаем, че е изневерявал.
Долната му устна се показа обратно и той започна да клати глава.
— Е, значи знаете, че тъпото копеле чукаше всичко живо, до което се докопа. В общия случай не се интересувам от работите на другите хора, но… вижте, Мери ми харесваше и не можех да го разбера. Беше ми кофти да я лъжа, че той е излязъл на обяд, докато беше с някоя мръсница.
Катрина кимна.
— Някога говорили ли сте с него за това?
— Опитах се. Морисън не е много разговорлив.
— И какво каза? Обясни ли изневерите си?
— Според мен и той не знаеше защо го прави. Нямаше причина. Вие виждали ли сте жена му?
И двамата кимнахме.
— Кой нормален човек, женен за нея, ще тръгне да изневерява?
Катрина попита:
— Защо не са се развели? Той говорил ли е за това?
— Веднъж аз му го предложих.
— И?
— Каза, че не може заради децата. Но не му повярвах. Да ви кажа ли какво мисля?
— Естествено.
— Че беше заради кариерата му. Нямате представа колко беше амбициозен, а един развод нямаше да му стои добре. Армията не обича такива работи.
— Всички в офиса ли знаеха за изневерите му? — попитах.
— Не знам. Никой от нас не говореше за това. Странното е, че двамата с жена му работеха много добре в екип. Всичко правеха заедно.
Така казваха и прокурорите, но за всеки случай попитах:
— Значи той е виждал нещата, по които работи тя?
Брансън се засмя.
— По-скоро обратното. Вижте, между ЦРУ, за което работеше тя, и военното разузнаване, на което докладваме ние, има естествена конкуренция. Оперативните работници са като кученца. Ако донесем по-големи кокали на господарите си, ни галят зад ушичките. Мери постоянно крадеше информация от нас. Нашите източници откриваха някой продажен генерал в руското министерство на отбраната, когото можеше да привлечем на наша страна, и още преди да успеем да изпратим съобщението, хората на Мери вече бяха там и работеха по въпроса. Постоянно се случваше.
Бяхме чули повече, отколкото ни трябваше, затова Катрина благодари на полковника за искреността, каза му, че пак ще го потърсим, ако имаме още въпроси, и се разделихме, еднакво нещастни.
Докато се връщахме в хотела, Катрина каза:
— Сещаш ли се за онова обвинение в изневяра?
— Аха — кимнах. — Но нека ти напомня — ти смяташе, че е възможно да го изкараме невинен.
Тя помисли и каза:
— Но не можем да сме сигурни, че това го е довело до държавна измяна.
— Знаеш ли армейската поговорка за трите „П“?
— Не.
— „С пиене, пари и проститутки те хващат всеки път.“ А има и четвърто „П“: предателство.
22
Събираш две и две и разбираш, че имаш страшен проблем. Разпечатките на телефонните разговори, през които си пробиваше път Имелда, без съмнение доказваха, че Бил Морисън е имал патка вместо мозък. Нищо друго не можеше да обясни защо прокурорите знаеха, че Морисън е отявлен прелюбодеец. Или пък защо Еди беше включил сравнително дребното обвинение в изневяра в черния си списък за Морисън.
Мотив, мотив, мотив. В случаите на държавна измяна е много трудно да го докажеш, но Еди имаше два златни хита, любимите на публиката — страст и алчност. Моят клиент си беше пробил път с чукане през столицата на врага, а не трябваше да забравяме и тлъстото наследство на баща му, предадено чрез майка му — идеален вариант за пране на пари, хитър и освободен от данъци.